Първо гласуване на ЗИД на Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – въвеждане на европейски изисквания за цифровизация

Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, внесен от Министерския съвет.

Какво се променя

Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/1115, която цели по-широко приложение на цифрови решения в дружественото право. Основните промени са:

Нов регистър на лицата, лишени от управленски права

Преди: В България не съществуваше единен регистър на лицата, на които е забранено да бъдат управители или членове на управителен/контролен орган на търговски дружества. Тази информация беше разпръсната и трудно достъпна.

След: Агенцията по вписванията ще води единен регистър на лицата с отнети управленски права. Достъпът до него ще бъде строго регламентиран и няма да е публичен, съобразно изискванията за защита на личните данни. Това означава, че при регистрация на нов управител системата автоматично ще проверява дали лицето има забрана.

Свързване с европейската система BRIS

Преди: Макар България да се присъедини към системата BRIS (Business Registers Interconnection System) през 2022 г., все още не се обменят данни за лица с отнети управленски права между държавите членки.

След: Ще се осигури автоматичен обмен на информация за дисквалифицирани управители между търговските регистри на всички държави от ЕС. Така лице, лишено от право да управлява фирма в България, няма да може просто да отиде в друга държава членка и да регистрира там дружество.

Машинночетими документи

Преди: Много от документите в търговския регистър се съхраняват като сканирани изображения, които не позволяват търсене в текста.

След: Агенцията по вписванията трябва да осигури техническа възможност за съхраняване на данните в машинночетим формат, който позволява пълно текстово търсене.

Защо се приема сега

Крайният срок за транспониране на Директивата в националните законодателства беше 1 август 2023 г. България закъсня с повече от две години и Европейската комисия е започнала наказателна процедура, като е изпратила официално уведомително писмо за неизпълнение.

Практически последици

За бизнеса и гражданите тези промени означават:

• По-трудно за некоректни или осъждани лица да се «скрият» зад нови фирми
• По-лесна проверка на партньори от други държави членки
• По-надеждна бизнес среда и по-малко възможности за измами

За реализацията на промените ще е необходимо осигуряване на средства по бюджета на Агенцията по вписванията за 2027 г. за изграждане на новата информационна система.

Позиции на парламентарните групи

Законопроектът получи широка подкрепа в Комисията по конституционни и правни въпроси: ПП-ДБ, ИТН, ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица и АПС гласуваха «за». Единствено представители на МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ се въздържаха. Депутатката Надежда Йорданова определи законопроекта като «поредна крачка в модернизацията на българския регистър».