Решение за произвеждане на национален референдум за еврото - прегласуване на предложението на ПГ ВЕЛИЧИЕ

Депутатите отхвърлиха поредния опит за референдум срещу еврото — само че Конституционният съд отдавна е казал, че такъв референдум е правно невъзможен, защото България се е задължила да приеме еврото още при влизането си в ЕС.

51-то НС Гласуване № 6 Критично
65 за
110 против
28 въздържали се
37 отсъстващи
203 от 240 гласували (85%)
AI анализ Позитивен

Добре, че депутатите отхвърлиха този популистки референдум — защото той никога не е бил законен

Парламентът отхвърли поредния опит на «Величие» за референдум срещу еврото. Конституционният съд отдавна е постановил, че подобен референдум е правно невъзможен — България се е ангажирала да приеме еврото още при влизането си в ЕС през 2007 г. За обикновените хора това означава край на безсмислените политически спектакли и фокус върху реалните ползи от еврозоната: по-ниски такси, по-евтини кредити и стабилност. Трябва да разпознаваме популистките маневри, които целят да подкопаят европейската ни интеграция с юридически безпочвени предложения.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
05268
02907
33000
02702
02143
0089
16001
7004
9001
0002

Това гласуване е за прегласуване на предложението на парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ за произвеждане на национален референдум относно въвеждането на еврото в България.

Какво предлага ВЕЛИЧИЕ?

Партия ВЕЛИЧИЕ внася проект на решение, с което иска Народното събрание да насрочи национален референдум по въпроса за приемането на единната европейска валута. Това е поредният опит на евроскептичните формации да блокират или поне да забавят влизането на България в еврозоната, планирано за 1 януари 2026 г.

Защо се стига до прегласуване?

Прегласуването е стандартна парламентарна процедура, която се прилага при оспорени резултати от първоначалното гласуване или при процедурни съображения. В случая предложението отново е подложено на вот, за да се потвърди волята на народните представители.

Правна невъзможност за референдум

Конституционният съд на Република България вече се е произнесъл категорично по този въпрос с Решение №3 от февруари 2024 г. Според съда референдум относно въвеждането на еврото е правно недопустим, тъй като задължението за присъединяване към еврозоната произтича директно от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз от 2007 г. С други думи, България се е ангажирала да приеме еврото още при влизането си в ЕС — това не е въпрос на избор, а на изпълнение на поети международни задължения.

Референдум по този въпрос не може да породи правни последици, тъй като Народното събрание не разполага с правомощия да отмени международен договор чрез вътрешна процедура за допитване до народа.

Политически контекст

Гласуването се провежда в началото на есенната сесия на Народното събрание, само четири месеца преди планираното влизане в еврозоната. Партиите ВЕЛИЧИЕ, ВЪЗРАЖДАНЕ, МЕЧ и част от ИТН подкрепят референдума, докато управляващото мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС — Ново начало го отхвърля.

Характерно е, че депутатите от ВЪЗРАЖДАНЕ демонстративно сядат по време на изпълнението на химна на Европейския съюз и са обявили бойкот на пленарните заседания за целия септември 2025 г.

Какво би означавал референдум на практика?

Дори хипотетично да бъде проведен референдум и мнозинството да гласува против еврото, това не би имало правна сила. България не може едностранно да се откаже от ангажиментите си по Договора за присъединяване, без да напусне Европейския съюз. Следователно предложението има чисто популистки и демонстративен характер — то е насочено към мобилизиране на евроскептичния електорат, а не към постигане на реален правен резултат.

Значение на гласуването

С отхвърлянето на това предложение Народното събрание потвърждава европейския курс на България и ангажимента за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 г. Гласуването показва, че въпреки шумната реторика на евроскептичните партии, парламентарното мнозинство остава твърдо зад европейската интеграция на страната.

Източници и контекст

Гласуване: Решение за произвеждане на национален референдум — прегласуване (3 септември 2025)

Контекст

На 3 септември 2025 г. в 51-то Народно събрание е разглеждано предложение на ПГ на ВЕЛИЧИЕ за произвеждане на национален референдум. Гласуването е наречено „прегласуване", което е стандартна парламентарна процедура при оспорени резултати.

Тема на референдума

Предложеният референдум касае въвеждането на еврото — въпросът е поставян в различни варианти от различни партии, включително: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евро?"

Резултат от гласуването

Предложението не е прието. При едно от гласуванията: 65 „за", 110 „против", 28 „въздържали се".

Позиции на партиите

  • За: ВЕЛИЧИЕ, МЕЧ, ВЪЗРАЖДАНЕ, ИТН (16 депутати), 1 депутат от БСП
  • Против: ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС — Ново начало, БСП

Допълнителен контекст

  • „Възраждане" обявиха бойкот на заседанията за целия септември 2025 г. и отказаха да влизат в пленарната зала.
  • Конституционният съд вече е постановил (Решение №3, февруари 2024 г.), че референдум относно еврото е недопустим — не може да породи правни последици, тъй като задължението произтича от Договора за присъединяване.
  • България влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., което прави цялата дискусия политически демонстративна, а не правно ефективна.

Източници: