Предложение на Васил Пандов за промяна на дефинициите за международен арбитраж и седалище - ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж - § 14

Депутатите отхвърлиха опит да се стесни дефиницията за международен арбитраж - предложението щеше да ограничи кои спорове се считат за международни, но мнозинството предпочете по-широката формулировка на Комисията.

51-то НС Гласуване № 96 Средно
33 за
109 против
34 въздържали се
64 отсъстващи
176 от 240 гласували (73%)
AI анализ Позитивен

Добре че отхвърлиха това предложение - международният арбитраж остава достъпен за повече български фирми

Предложението на Васил Пандов целеше да стесни дефиницията за международен арбитраж, като ограничи кои спорове могат да се разглеждат като международни. Досега по-широката формулировка позволяваше на повече български компании да ползват арбитраж при международни сделки - това остава в сила. За бизнеса това означава по-лесен достъп до бързо и ефективно разрешаване на търговски спорове извън претоварените съдилища. Защитата на широкия достъп до арбитраж е важна за инвестиционния климат и европейската интеграция на България.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
05817
180018
00303
02207
11332
20015
01502
8003
4006
0101

Това гласуване е за предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев за изменение на § 22 (относно § 1а от Допълнителните разпоредби) от Закона за международния търговски арбитраж.

Какво предлагат вносителите

Предложението включва две ключови промени в дефинициите:

1. Нова дефиниция за «международен арбитраж»:

  • Предложен текст: «Международен арбитраж» е арбитраж с място на територията на Република България, когато в момента на сключване на арбитражното споразумение една от страните има в чужбина обичайното си местопребиваване или съответно седалището.
  • Текст по вносител (приет от Комисията): «Международен арбитраж» е арбитраж с място на територията на Република България, когато една от страните има постоянен адрес, обичайно местопребиваване, седалище или местонахождение на действителното си управление извън територията на Република България.

2. Нова дефиниция за «седалище»:

  • Предложен текст: «Седалище» е седалището според устройствения акт на лицето. Ако лицето няма седалище според устройствения си акт, се счита, че седалището му е държавата, в която се намира действителното му управление.
  • Тази дефиниция не е включена в текста на Комисията.

Разлики между двата подхода

Предложението на Пандов е по-ограничително - то определя арбитража като международен само ако една от страните има седалище или обичайно местопребиваване в чужбина към момента на сключване на споразумението. Текстът на Комисията е по-широк - включва и «постоянен адрес» и «местонахождение на действителното управление», без да поставя времева рамка.

Контекст на гласуването

Законопроектът представлява мащабна реформа на арбитражното законодателство в България, предизвикана от злоупотреби с неформални арбитражни производства - включително осъждане на граждани по фалшиви документи и присвояване на имоти чрез фиктивни арбитражни решения. Законът се преименува на «Закон за арбитража» и въвежда строги изисквания за регистрация на арбитражите.

По време на дебатите депутати изтъкват, че международният търговски арбитраж е уреден в множество международни договори - Нюйоркската конвенция на ООН от 1958 г., Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж и двустранни спогодби за защита на инвестициите. Един от основните принципи е конфиденциалността, която влиза в конфликт с новите изисквания за вписване в публичен регистър.

Резултат от гласуването

Комисията по правни въпроси не подкрепя предложението на Пандов и група народни представители. При гласуването в пленарна зала предложението е отхвърлено с 33 гласа «за», 109 «против» и 34 «въздържали се». Приет е текстът в редакцията на Комисията.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж — параграф 14, предложение на Васил Пандо

Обща картина

Гласуването от 24 юли 2025 г. е част от второто четене на мащабни промени в арбитражното законодателство на България. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 63 от 1 август 2025 г. и влиза в сила от същата дата.

Причини за законодателните промени

Промените са предизвикани от злоупотреби с неформални арбитражни производства — осъждане на лица по фалшиви документи и присвояване на имоти чрез фиктивни арбитражни решения. Министерството на правосъдието инициира реформата като мярка срещу т.нар. „имотна мафия".

Ключови нови правила

  • Законът е преименуван на Закон за арбитража (приложим за вътрешни и международни спорове)
  • Създава се електронен регистър на арбитражите към Министерство на правосъдието
  • Задължителна регистрация на постоянните арбитражни институции и арбитрите
  • Решение, издадено от нерегистриран арбитраж, е нищожно
  • ВКС може да спре изпълнението на арбитражно решение без обезпечение при убедителни доказателства

Позиции на партии

При гласуването на параграф 14 (предложение на Васил Пандо): 168 „за", 1 „против", 18 „въздържали се" от 187 гласували — показва широк консенсус. При по-ранно гласуване по предложение на Николай Денков (ПП-ДБ) по ал. 5 — 57 „за", 84 „против", 55 „въздържали се" — предложението не е прието.

Въздействие върху гражданите

Реформата цели по-голяма защита на собствеността и правната сигурност — арбитражните решения ще подлежат на по-строг контрол, а нерегистрираните арбитражи губят правна сила.

Специфична информация за конкретното предложение на Васил Пандо по параграф 14 не е намерена в медиите — то вероятно е технически/редакционен текст без самостоятелно медийно отразяване.

Източници: