Предложение на Йорданова и Божанов за забрана на арбитраж по договори за обществени поръчки с публични възложители - ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж - § 14

Депутатите от ДБ предложиха държавата и общините да нямат право да уговарят арбитраж при спорове по обществени поръчки, за да се гарантира прозрачност при разходването на публични средства, но парламентът отхвърли идеята.

51-то НС Гласуване № 95 Средно
33 за
96 против
49 въздържали се
62 отсъстващи
178 от 240 гласували (74%)
AI анализ Критичен

Парламентът отхвърли повече прозрачност при харченето на публични пари - защо?

Предложението щеше да забрани арбитражните клаузи в договори за обществени поръчки, като задължи споровете да се решават в открити съдебни процеси. В момента държавата и общините могат да избягват съдебния контрол чрез затворени арбитражни производства. За гражданите това означава, че милиони левове от данъците им продължават да се разпределят в непрозрачна среда. Отхвърлянето на тази мярка поражда въпроса: кой печели от липсата на светлина върху публичните разходи?

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
05916
220014
01302
02108
00145
00215
01412
8003
3016
0101

Това гласуване е за предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов за създаване на нова алинея 5 в закона, която да забрани изрично използването на арбитраж при спорове по договори за обществени поръчки, сключени от публични възложители.

Какво предлага промяната

Предложеният текст гласи: «С договор за обществена поръчка, сключен от публичен възложител, не може да се образува арбитраж за решаване на определен спор.»

На практика това означава, че когато държавни институции, общини или други публични органи сключват договори за обществени поръчки, те няма да могат да включват арбитражни клаузи. Всички спорове по такива договори ще трябва да се решават единствено пред държавните съдилища.

Контекст на предложението

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, който се преименува на «Закон за арбитража», въвежда редица нови правила за по-голяма прозрачност и контрол върху арбитражната дейност в България. Сред основните промени са създаването на електронен регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието и засилен надзор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Предложението на Йорданова и Божанов е допълнителна стъпка в тази посока, насочена конкретно към защита на публичните средства. Логиката зад него е, че когато става дума за разходване на държавни и общински пари чрез обществени поръчки, споровете трябва да се решават по прозрачен начин пред държавните съдилища, а не в закрити арбитражни производства.

Аргументи за и против

Подкрепящите предложението изтъкват, че арбитражът като закрита процедура не е подходящ за спорове, засягащи публични средства. Обществеността има право да знае как се решават конфликти по договори, платени с данъчни пари.

От друга страна, критиците на подобни ограничения посочват, че арбитражът предлага по-бърза и специализирана процедура, което може да бъде в полза и на публичните възложители. Ограничаването на избора за разрешаване на спорове може да направи България по-малко привлекателна за чуждестранни изпълнители на обществени поръчки.

Резултат от комисията

Комисията по правни въпроси не подкрепя предложението, което означава, че то е внесено за гласуване в пленарна зала без положително становище от комисията.

Източници и контекст

Забележка: Контекстът от стенограмата смесва две различни теми. Параграфът за 20% ограничение на такси е от Закона за висшето образование, не от Закона за международния търговски арбитраж. По-долу са и двете теми.

Гласуване: ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж (24.07.2025)

Основни промени:

  • Законът е преименуван на Закон за арбитража и е обнародван в бр. 63 от 01.08.2025 г.
  • Създава се електронен регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието — вписването е задължително.
  • Поводът: серия от случаи на запори на жилища по решения на арбитражни съдилища при неясни процедури.
  • Прието на второ четене с широка подкрепа (на първо четене — 143 "за", 4 "въздържали се").

Реакции: Законът е оценен като стъпка към прозрачност, но критиците го определят като потенциална заплаха за автономността на арбитража.

Относно предложението по ал. 5 (20% таван на такси за студенти)

Предложението на Николай Денков за ал. 5 — такси за платено обучение да не нарастват с повече от 20% за целия срок — не е подкрепено от комисията. Въпреки това беше прието отделно ограничение: таксата не може да е под 60% от издръжката (вместо досегашните 100%), което на практика намали таксите с ~40%. Студентски протести предшестваха промените.

Източници: