Предложение на Васил Пандов за промяна на определението за «международен арбитраж» и «седалище» - ЗИД на ЗМТА - параграф 22

Депутатите отхвърлиха опит да се стесни определението кога един арбитраж се счита за «международен» - предложението на Пандов щеше да ограничи критериите, но мнозинството предпочете по-широката дефиниция, която улеснява класифицирането на спорове с чуждестранен елемент.

51-то НС Гласуване № 91 Средно
36 за
97 против
50 въздържали се
57 отсъстващи
183 от 240 гласували (76%)
AI анализ Позитивен

Добре че отхвърлиха този опит за ограничаване на международния арбитраж в България

Предложението на депутата Васил Пандов целеше да стесни критериите, по които един арбитраж се определя като «международен». Ако беше прието, по-малко спорове с чуждестранен елемент щяха да попадат под международните арбитражни правила, което би затруднило българския бизнес при решаване на трансгранични спорове. Широката дефиниция улеснява достъпа до международен арбитраж - модерен и ефективен механизъм за разрешаване на конфликти извън претоварените съдилища. Запазването на отворения подход е важен сигнал към инвеститорите, че България подкрепя европейските стандарти в търговското право.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
15717
230013
00312
02108
03142
00413
01502
8003
4006
0101

Това гласуване е за предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев за промяна на дефинициите в допълнителните разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж (който с реформата става Закон за арбитража).

Какво предлагат вносителите?

Предложението засяга параграф 22 от законопроекта, който създава нов параграф 1а в допълнителните разпоредби с легални дефиниции на ключови понятия.

Точка 1 - Определение за «международен арбитраж»

Предложена нова редакция: «Международен арбитраж» е арбитраж с място на територията на Република България, когато в момента на сключване на арбитражното споразумение една от страните има в чужбина обичайното си местопребиваване или съответно седалището.

Текст на Комисията (който е приет): «Международен арбитраж» е арбитраж с място на територията на Република България, когато една от страните има постоянен адрес, обичайно местопребиваване, седалище или местонахождение на действителното си управление извън територията на Република България.

Разликата е съществена - предложението на Пандов ограничава критериите само до «обичайно местопребиваване» и «седалище», докато комисионният текст добавя и «постоянен адрес» и «местонахождение на действителното управление». Това означава, че по текста на Комисията повече арбитражни производства биха се квалифицирали като международни.

Точка 5 - Определение за «седалище»

Предложена нова редакция: «Седалище» е седалището според устройствения акт на лицето. Ако лицето няма седалище според устройствения си акт, счита се, че седалището му е държавата, в която се намира действителното му управление.

Това предложение въвежда по-тясна дефиниция на седалището, обвързвайки го предимно с устройствения акт (устав, учредителен договор) на юридическото лице.

Защо това е важно?

Разграничението между вътрешен и международен арбитраж има практически последици за приложимите правила, компетентността на арбитрите и възможностите за обжалване. По-широката дефиниция (на Комисията) улеснява квалифицирането на спорове като международни, което може да доведе до прилагане на по-либерални международни стандарти.

Комисията по правни въпроси не подкрепя предложението на Пандов, считайки че по-широката формулировка е по-подходяща за съвременната икономическа реалност, където търговците могат да имат различни връзки с различни държави.

Контекст на реформата

Това гласуване е част от мащабната реформа на арбитражното законодателство, целяща преодоляване на «арбитражния нихилизъм» - недоверието към арбитражните институции заради злоупотреби в миналото. Законът от 1988 г. се осъвременява с нови изисквания за арбитри, електронен регистър и повече прозрачност.

Източници и контекст

Важна бележка: Контекстът от стенограмата съдържа смесица от две различни теми — ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж и предложения, свързани със Закона за висшето образование (такси за обучение). Изследването е фокусирано върху арбитражната реформа.

ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж — 51-во НС, юли 2025

Причини за законодателните промени

Реформата е инициирана от Министерски съвет с цел преодоляване на т.нар. „арбитражен нихилизъм" — масово недоверие в арбитражното правораздаване поради ниски стандарти и злоупотреби. Законът е от 1988 г. и не е бил съществено актуализиран. Проектът е минал обществено обсъждане (срок до 28.05.2025 г.).

Основни промени

  • Преименуване: ЗМТА → Закон за арбитража (в сила от 01.08.2025 г., ДВ, бр. 63)
  • Задължителен електронен регистър на арбитражите към МП
  • Нови изисквания за арбитри: висше образование, 8+ г. опит, без осъждания
  • Нови основания за отмяна на арбитражни решения; по-ниска държавна такса

Гласуване на първо четене (11 юли 2025)

  • „За": 143 народни представители, „Против": 0, „Въздържали се": 4 — широк консенсус

Специфичното предложение на Васил Пандов (§12)

Конкретното предложение не е отразено в публичните медийни източници. Васил Пандов е доцент по международно частно право в СУ „Св. Климент Охридски" и е участвал в обсъжданията около арбитражната реформа.

Отражение върху гражданите

Ограничава използването на арбитраж спрямо потребители и страни в неравностойно положение; цели по-голяма прозрачност и защита.

Източници: