Прегласуване на предложение от Васил Пандов за § 9 относно дефиницията на международен арбитраж - ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж
Депутатите отхвърлиха опит да се стесни определението за «международен арбитраж» - предложението на Васил Пандов щеше да ограничи кои търговски спорове могат да се ползват от международните правила за арбитраж, но мнозинството предпочете по-широката дефиниция на Комисията.
Добре, че отхвърлиха това предложение – международният арбитраж остава достъпен за повече бизнеси
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за прегласуване на предложение от народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев относно § 9 (който става § 21 в редакцията на Комисията) от Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж.
Същност на предложението
Предложението засяга дефинициите в Допълнителните разпоредби на закона, конкретно точки 1 и 5 от новия § 1а:
Предложена промяна за точка 1 - дефиниция на «международен арбитраж»:
- Текст по вносител (Комисия): Международен арбитраж е такъв, при който една от страните има постоянен адрес, обичайно местопребиваване, седалище или местонахождение на действителното си управление извън територията на Република България.
- Предложение на Пандов: Международен арбитраж е арбитраж с място на територията на България, когато в момента на сключване на арбитражното споразумение една от страните има в чужбина обичайното си местопребиваване или съответно седалището.
Предложена промяна за точка 5 - дефиниция на «седалище»:
- Предлага се седалището да се определя според устройствения акт на лицето, а ако няма такова - да се счита държавата на действителното управление.
Защо това е важно
Дефиницията на «международен арбитраж» има ключово значение за това кои спорове ще се разглеждат по правилата за международен арбитраж и кои - по правилата за вътрешен. Предложението на Пандов стеснява критериите, като акцентира върху момента на сключване на арбитражното споразумение, докато текстът на Комисията е по-широк и включва повече възможни връзки с чужбина.
Международният търговски арбитраж се ползва с по-голяма защита по силата на международни договори като Нюйоркската конвенция от 1958 г., което улеснява признаването и изпълнението на арбитражни решения в чужбина.
Контекст на реформата
Законопроектът цели цялостна реформа на арбитражното производство в България, като създава по-строги изисквания към арбитрите и арбитражните институции. Законът за международния търговски арбитраж се преименува на «Закон за арбитража», за да обхване както международния, така и вътрешния арбитраж.
Предложението на народните представители Пандов, Бориславова и Стоев не е подкрепено от Комисията по правни въпроси, която предпочита по-широката дефиниция по вносител.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж — резюме
Какво е гласувано
На 24 юли 2025 г. в 51-то Народно събрание е проведено второ гласуване на ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж. Законът е приет и влиза в сила от 1 август 2025 г., като законът е преименуван на „Закон за арбитража" (ЗА) — за да обхване и вътрешния, и международния арбитраж.
Основни промени
- Електронен регистър на арбитражните институции към Министерство на правосъдието
- По-строги изисквания към арбитрите: висше образование, минимум 8 г. опит, без осъждания
- Разширени основания за отмяна на арбитражни решения от ВКС (вкл. противоречие с обществен ред); искове за нищожност — без давност
- Финансови санкции до 50 000 лв. за арбитри и институции при системни нарушения
Политически позиции
Дебатът включва изказвания от представители на ПП МЕЧ (с ръкопляскания по стенограмата, в т.ч. от г-жа Комитова). Конкретното предложение от Васил Пандов (параграф 9) е поставено на гласуване — резултат: 168 „за", 1 „против" при прегласуване от 187 народни представители, което показва широко парламентарно съгласие.
Обществени реакции
Арбитражният съд при БТПП е изразил становище по законопроекта (публикувано преди приемането). Правни анализатори поставят въпроса: стъпка към прозрачност или заплаха за автономията на арбитража? — особено относно разширения съдебен контрол.
Отражение върху гражданите
Реформата цели защита на страните в арбитражни производства и укрепване на правната сигурност, но критиците предупреждават, че засиленият държавен контрол може да ограничи гъвкавостта на арбитража.
Източници: