Приемане на § 8 от ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж - второ гласуване - промени в Допълнителните разпоредби

Депутатите единодушно приеха ясни дефиниции за ключови понятия в арбитражното право - какво е международен арбитраж, търговски спор, видеоконференция и връчител, което затваря вратички за злоупотреби и модернизира производствата.

51-то НС Гласуване № 85 Средно
166 за
0 против
14 въздържали се
60 отсъстващи
180 от 240 гласували (75%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет: България най-накрая говори на един език с бизнеса

Законът въвежда ясни дефиниции за ключови понятия в арбитражното право - какво е международен арбитраж, търговски спор, видеоконференция и връчител. Досега липсата на прецизни определения създаваше правна несигурност и възможности за процедурни злоупотреби. За обикновените граждани и бизнеса това означава по-бързи и предвидими арбитражни производства, особено при спорове с чуждестранни партньори. Модернизацията на търговското правораздаване е важна стъпка към привличане на инвестиции и укрепване на доверието в българската правна система.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на § 8 (по номерация на вносителя § 22, който става § 21) от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж при второто му гласуване. Параграфът въвежда съществени промени в Допълнителните разпоредби на закона.

Какво се променя

ПРЕДИ: Законът за международния търговски арбитраж имаше една Допълнителна разпоредба без ясни легални дефиниции на ключови понятия. Липсваха точни определения за това какво представлява «международен арбитраж», «търговски спор», «видеоконферентна връзка» и «връчител» в контекста на арбитражните производства.

СЛЕД: С приемането на § 8 се създава нов § 1а в Допълнителните разпоредби, който въвежда четири ясни легални дефиниции:

  1. «Международен арбитраж» - определя се като арбитраж с място на територията на България, когато една от страните има постоянен адрес, обичайно местопребиваване, седалище или местонахождение на действителното си управление извън България.

  2. «Търговски спор» - дефинира се чрез препратка към чл. 365, т. 1-3 от Гражданския процесуален кодекс.

  3. «Видеоконферентна връзка» - определя се като комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител.

  4. «Връчител» - дефинира се като нотариус, съдебен изпълнител, куриер или пощенски служител, чрез който арбитражът изпраща книжа и съобщения до страните.

Защо това е важно

Въвеждането на ясни дефиниции е съществена част от мащабната реформа на арбитражното законодателство, целяща да сложи край на злоупотребите с арбитражни производства. Точното определяне на понятията намалява възможностите за манипулации и създава правна сигурност.

Дефиницията за видеоконферентна връзка модернизира закона и позволява провеждане на арбитражни заседания в дистанционен формат при ясни правила. Определението за връчител гарантира, че страните ще получават документите си чрез надеждни канали.

Контекст на гласуването

По време на дебатите народният представител Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС направи две технически редакционни предложения, съгласувани с Министерството на правосъдието - едното касаеше препратка в § 5 (замяна на «по ал. 4» с «по ал. 6»), а другото - заличаване на т. 6 от редакцията на § 21 с преномериране на следващите точки.

Гласуването премина с категорично мнозинство - 166 гласа «за», 0 «против» и 14 «въздържали се», което показва широк консенсус по необходимостта от тези промени.

Източници и контекст


ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж — §8, второ гласуване (24.07.2025)

Контекст и причини за реформата

Законопроектът е приет на второ четене на 24.07.2025 и влиза в сила от 1 август 2025 г. Той представлява най-мащабната реформа в арбитражното законодателство от 1988 г. насам. Поводът е серия злоупотреби с арбитражни производства — включително имотни измами чрез фалшиви договори и несъществуващи арбитражи.

Основни промени (вкл. около §8)

  • Законът се преименува на Закон за арбитража
  • Създава се електронен регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието
  • Въвеждат се изисквания към арбитрите: висше образование, минимум 8 г. стаж, липса на съдимост
  • Глоби до 50 000 лв. и право за заличаване на нарушители
  • Възстановено е противоречието с обществения ред като основание за отмяна на решения

Позиции и гласуване

Предложенията на Денков (ал. 5) и Ангел Янчев не са подкрепени от комисията и са отхвърлени при прегласуване. Законопроектът е приет с мнозинство.

Обществени реакции

Реформата е оценена двояко: от една страна — стъпка към прозрачност и борба с имотната мафия; от друга — критики от арбитражни специалисти за заплаха към автономията на арбитража.

Ефект за гражданите

Гражданите получават по-голяма защита срещу фиктивни арбитражни решения, използвани при имотни измами.


Източници: