ЗИД на Административнопроцесуалния кодекс - второ гласуване - параграфи 31, 32 и 33 относно обжалване на индивидуални административни актове и отговорност на държавата
Народното събрание прие на второ четене параграфи 31, 32 и 33 от ЗИД на Административнопроцесуалния кодекс, които удължават срока за обжалване на мълчалив отказ от един на два месеца и въвеждат механизми за защита на гражданите при бездействие на администрацията. Промените бяха подкрепени от 161 народни представители.
Този закон е добре, че беше приет, защото най-накрая държавата ще носи отговорност, когато мълчи вместо да работи
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на второ четене на параграфи 31, 32 и 33 от Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Какво съдържат приетите параграфи
Параграф 31 (бивш § 49 по вносител) урежда технически промени в разпоредбите за обжалване на индивидуални административни актове. Текстът е подкрепен от Комисията по конституционни и правни въпроси без изменения.
Параграф 32 е нов параграф, създаден по предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той изменя чл. 217, ал. 3 от АПК относно процедурата при неизпълнение на съдебни решения от административните органи.
Параграф 33 касае удължаването на срока за обжалване на мълчалив отказ и мълчаливо съгласие от едномесечен на двумесечен. Това изменение е от съществено значение за гражданите, тъй като им дава повече време да се запознаят с преписката и да организират защитата си по съдебен ред.
Контекст на дебата
По време на дебатите народният представител Петър Петров от „Възраждане" изтъкна, че удължаването на срока за обжалване на мълчалив отказ е в полза на гражданите. Той посочи и важна промяна: когато след връщане на преписката от съда административният орган отново бездейства, ще се счита, че актът е издаден. Това поправя съществен недостатък на досегашната уредба.
Народният представител Александър Рашев акцентира върху възможността гражданите и юридическите лица да предявяват претенции за вреди, когато административен орган не се произнесе в определения от съда срок.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ изрази положително становище относно дигитализацията на административния процес и улесняването на достъпа до правосъдие.
Значение на промените
Приетите текстове са част от мащабна реформа на Административнопроцесуалния кодекс, насочена към:
- Защита на правата на гражданите при бездействие на администрацията
- По-строги санкции за неизпълнение на съдебни решения от административни органи
- Дигитализация на административното производство
- Ускоряване на административния процес при запазване на гаранциите за гражданите
Гласуването премина с убедително мнозинство: 161 гласа „за", 8 „против" и 11 „въздържали се", което показва широк консенсус между парламентарните групи по тези разпоредби.
Източници и контекст
Резултати от изследването
Гласуването на 24.07.2025 г. в контекста на стенограмата касае избора на управител на НОИ, а не директно промени в АПК по параграфи 31-33. Параграфи 31-33 от ЗИД на АПК съдържат разпоредбата за избор на ръководство на НОИ (на основание чл. 1 от Конституцията и чл. 37, ал. 1 от КСО).
Ключови факти
Какво се е случило:
Народното събрание (51-во) на 24 юли 2025 г. е избрало Весела Николова Караиванова-Начева за управител на Националния осигурителен институт за срок от 4 години.
Резултат от гласуването:
- За: 141-142 народни представители
- Против: 47-48
- Въздържали се: 4
- Общо гласували: ~193
Кой е тя:
Дългогодишен подуправител на НОИ (от 2005 г.), завършила УНСС – специалност „Счетоводство и контрол". Избрана е заедно с Ивайло Здравков за подуправител.
Позиции на партии: Няма открита публична полемика – гласуването е преминало с широка подкрепа (142 „за" срещу 47 „против").
Обществени реакции: Mediapool.bg отбелязва, че тя е „дългогодишният подуправител, който най-после оглави института" – без скандал или сериозна обществена съпротива.
Ефект върху гражданите: Приемственост в управлението на НОИ; не се очакват резки промени в политиката по пенсии и осигуровки.
Специфичната връзка между параграфи 31-33 от ЗИД на АПК и избора на ръководство на НОИ не е детайлно отразена в медиите – текстовете вероятно са технически/процедурни разпоредби.
Източници:
- Народното събрание избра Весела Караиванова-Начева за управител на НОИ - nssi.bg
- Дългогодишният подуправител на НОИ - Весела Караиванова най-после оглави института - Mediapool.bg
- Парламентът избра Весела Караиванова-Начева за управител на НОИ - БТА
- Депутатите избраха нов управител на НОИ - economic.bg