Отхвърляне на параграфи 13 до 25 от ЗИД на Административнопроцесуалния кодекс - второ гласуване

Това гласуване е за отхвърляне на група параграфи (от 13 до 25) от Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс при второто му гласуване в Народното събрание.

Общият законопроект обединява три отделни предложения за промени в АПК: от народния представител Александър Рашев и група депутати (внесен на 6 декември 2024 г.), от Министерския съвет (внесен на 10 юни 2025 г.) и от депутатите Иван Минев, Николай Братованов и Георги Кръстев (внесен на 18 юни 2025 г.).

При второ гласуване законопроектите се разглеждат на части - параграф по параграф или групи от параграфи. В случая е проведено гласуване за параграфи от 13 до 25, което е отхвърлено с категорично мнозинство: само 22 народни представители са гласували «за», докато 113 са гласували «против» и 46 са се въздържали.

Важно е да се отбележи, че отхвърлянето на тези конкретни параграфи не означава провал на целия законопроект. Цялостната реформа на АПК е приета с голямо мнозинство (171 гласа «за» при общото гласуване), като основните промени включват:

• Дигитализация на административния процес - от 1 юли 2026 г. цялото производство може да се провежда електронно
• Нови правила за мълчаливо съгласие - ако администрацията не се произнесе в указания от съда срок след отмяна на мълчалив отказ, това се счита за мълчаливо съгласие
• Удължен срок за обжалване - срокът за обжалване на мълчалив отказ е увеличен от 1 на 2 месеца
• По-високи глоби за неизпълнение - санкциите за административни органи, които не изпълняват съдебни решения, се увеличават двойно

Отхвърлените параграфи от 13 до 25 вероятно са съдържали спорни текстове, по които Комисията по конституционни и правни въпроси или пленарната зала не са постигнали съгласие. От стенограмата се вижда, че Комисията е предложила някои параграфи да бъдат отхвърлени (например параграфи 38 и 39 от първоначалната номерация), което е нормална част от законодателния процес при второ четене.

Депутатите от различни парламентарни групи изразяват подкрепа за основната реформа, включително представители на «Възраждане», ПП-ДБ и БСП. Критиките се съсредоточават върху отделни технически въпроси като използването на квалифициран електронен подпис и формирането на съдебни състави при спорове за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд.