Второ гласуване на параграфи 51-53 от ЗИД на Закона за платежните услуги и платежните системи - технически адаптации за еврозоната

Народното събрание прие параграфи 51-53 от ЗИД на Закона за платежните услуги със 111 гласа "за" и 39 "против", като тези технически изменения адаптират националната правна рамка към изискванията на еврозоната и регламентите на ЕС за незабавни кредитни преводи в евро.

51-то НС Гласуване № 130 Важно
111 за
39 против
0 въздържали се
90 отсъстващи
150 от 240 гласували (63%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет, защото България вече е пълноправна част от еврозоната и плащанията ни трябва да работят безпроблемно

Законът адаптира българската платежна система към европейските изисквания за незабавни кредитни преводи в евро. За обикновените граждани това означава по-бързи, по-евтини и по-сигурни преводи в рамките на целия Европейски съюз. Членството ни в еврозоната изисква модерна и синхронизирана финансова инфраструктура – този закон е техническата основа за това.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
58008
00036
03201
23006
14005
00017
15002
00011
0703
1001

Това гласуване е за приемане на параграфи 51-52 (преномерирани като 50-51), нов параграф 52 и параграф 53 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи на второ четене.

Контекст на законопроекта

Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 година и е приет на първо гласуване на 11 юни 2025 година. Основната цел е адаптиране на националната правна рамка към новите реалности след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година.

Какво включват гласуваните параграфи

Конкретните параграфи са част от техническите промени, които:

  • Транспонират Регламент (ЕС) 2024/886 относно незабавните кредитни преводи в евро, който улеснява презграничните плащания в рамките на Европейския съюз
  • Въвеждат изисквания на Регламент (ЕС) 2023/606 с допълнителни технически стандарти за платежните услуги
  • Уточняват лицензионния режим за доставчиците на платежни услуги след влизането на България в еврозоната

Резултат от гласуването

Гласуването е проведено на 24 юли 2025 година в рамките на второто четене на законопроекта. Резултатът е:

  • За: 111 народни представители
  • Против: 39 народни представители
  • Въздържали се: 0

Предложението е прието.

Значение

Тези технически изменения са необходима стъпка за гарантиране на безпроблемното функциониране на платежната инфраструктура в България след приемането на еврото. Промените осигуряват правна яснота за банките, платежните институции и гражданите при извършване на преводи в евро, както вътрешни, така и презгранични.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за платежните услуги и платежните системи — параграфи 51–52 (второ гласуване, 24.07.2025)

Какво установих

Важна забележка: Контекстът от стенограмата е подвеждащ — текстът на Андрей Чорбанов за „студенти в платено обучение" не е свързан с Закона за платежните услуги. Той е от отделен законопроект за Закона за висшето образование (такси за платено обучение), разглеждан паралелно в 51-то НС. Вероятно в стенограмата два законопроекта са смесени или цитирането е непълно.

За ЗИД на Закона за платежните услуги (реалното съдържание)

Законопроектът е приет на първо четене на 11 юни 2025 г. Целта е:

  • Адаптация към еврозоната (от 1 януари 2026 г.) — привеждане на националната правна рамка в съответствие с новите реалности след приемането на еврото
  • Въвеждане на незабавни кредитни преводи — транспониране на Регламент (ЕС) 2024/886 за улесняване на презграничните незабавни преводи в евро
  • Регламент (ЕС) 2023/606 — допълнителни технически изисквания
  • Такси по платежни сметки — уточняване на режима за сметки, по които се получават трудови възнаграждения, пенсии и социални помощи

Обществен интерес

Законопроектът е предимно технически и е с нисък публичен профил. Медийното отразяване е минимално — няма регистрирани партийни противоречия или обществени реакции по конкретните параграфи 51–52.

Заключение: Конкретните параграфи 51–52 (адаптация след еврозоната) не са предизвикали обществен дебат. Законопроектът е технически по характер.

Източници: