Промяна на подсъдността при отчуждаване на имоти за национални обекти - ЗИД на Закона за държавната собственост - първо гласуване

Депутатите решиха, че гражданите, чиито имоти се отчуждават за магистрали и други национални обекти, вече няма да могат да обжалват в местния съд, а ще трябва да пътуват до София и да се съдят пред Върховния административен съд - промяна, която критиците определят като затрудняваща достъпа до правосъдие.

51-то НС Гласуване № 115 Средно
105 за
58 против
4 въздържали се
73 отсъстващи
167 от 240 гласували (70%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема - държавата изгонва гражданите от съдилищата

Законът премества делата за обезщетения при отчуждаване на имоти от местните административни съдилища директно във Върховния административен съд в София. Досега засегнатите граждани можеха да обжалват в своя град, а сега ще трябва да пътуват до столицата и да плащат за скъпи адвокати. На практика това означава, че обикновените хора ще се откажат да търсят справедливо обезщетение, защото разходите ще надхвърлят ползите. Това е класически пример за закон, който обслужва държавата и строителните лобита за сметка на правата на собствениците.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от Николай Нанков и група народни представители от ГЕРБ-СДС.

Какво се променя

Законопроектът предвижда две основни изменения:

1. Промяна на подсъдността при обжалване на отчуждаване

ПРЕДИ: Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (в редакцията от 2019 г.), жалбите срещу решения на Министерския съвет за отчуждаване на имоти - частна собственост, за изграждане на национални обекти се разглеждат от административния съд по местонахождение на имота. Това означава, че гражданин от Бургас, чийто имот се отчуждава, може да обжалва пред Административен съд - Бургас.

СЛЕД: Компетентен да разглежда тези жалби ще бъде единствено Върховният административен съд в София. Всички засегнати граждани, независимо къде се намира имотът им, ще трябва да водят делата си в столицата.

2. Отпадане на съкратените срокове

Премахват се специалните съкратени срокове за разглеждане на делата по отчуждаване, които досега гарантираха по-бързо правосъдие за засегнатите собственици.

3. Увеличаване състава на ВАС

За да поеме новата натовареност, се предвижда увеличаване на броя на съдиите във Върховния административен съд.

Мотиви на вносителите

Вносителите от ГЕРБ-СДС аргументират промяната с необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика при отчуждаване за национални обекти и по-ефективно провеждане на инфраструктурни проекти от национално значение.

Критики към законопроекта

Надежда Йорданова и Божидар Божанов от ПП-ДБ изразиха сериозни възражения, като посочиха, че промяната:

  • Затруднява достъпа до правосъдие - гражданите ще трябва да пътуват до София и да наемат столични адвокати, което увеличава разходите им
  • Създава неравенство - хората от провинцията са в по-неизгодна позиция от тези, живеещи в столицата
  • Натоварва ВАС - връща се практика, която беше променена през 2019 г. именно за да се разтовари Върховният административен съд

От ВЪЗРАЖДАНЕ също гласуваха против, като Цвета Рангелова припомни, че промяната от 2019 г. е била направена с цел разтоварване на ВАС, а сега се връща старият модел без убедителни аргументи.

Последващо развитие

След приемането на законопроекта, президентът Румен Радев наложи вето, като посочи, че промените премахват правни гаранции при разпореждане с държавна собственост и затрудняват гражданите. Въпреки това Народното събрание преодоля ветото на 4 септември 2025 г.

Източници и контекст


ЗИД на Закона за държавната собственост — гласуване 24.07.2025

Контекст и причини за промените

На 24 юли 2025 г. НС прие на първо четене два законопроекта за изменение на ЗДС — единият внесен от Николай Нанков (ГЕРБ-СДС) и група народни представители, другият — от Министерския съвет.

Законопроектът на Нанков предвижда промяна на подсъдността при обжалване на решения на Министерски съвет за отчуждаване на частна собственост за национални обекти — от съответния административен съд по местонахождение на имота към Върховния административен съд (ВАС).

Законопроектът на МС предвижда премахване на Комисията за разпореждане и ползване на административни сгради — държавна собственост (КРАС), и отмяна на раздела за „Обезщетения за отчуждаване на земеделски земи и горски територии".

Позиции на партиите

  • ГЕРБ-СДС — вносител и поддръжник; приет с 105 „за", 58 „против", 4 „въздържали се" на първо четене.
  • ПП-ДБ (Надежда Йорданова и Божанов) — против. Критика: промяната в подсъдността натоварва гражданите, принуждавайки ги да се съдят в София вместо по местонахождение на имота. Предложенията им са отхвърлени (57 „за", 102 „против" — видно от стенограмата).

Последствия

След приемане от НС, президентът Румен Радев наложи вето, считайки че промените премахват правни гаранции при разпореждане с държавна собственост. НС преодолява ветото на 4 септември 2025 г., а законът е обнародван в ДВ бр. 74/2025 г.

Ефект върху гражданите

Гражданите и юридическите лица, чиито имоти са отчуждавани за национални проекти, ще трябва да обжалват пред ВАС в София, а не пред местния административен съд — централизация, критикувана като затрудняваща достъпа до правосъдие.


Източници: