Допълнителни разпоредби с дефиниции за арбитража - ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж - § 22 (става § 21)

Народното събрание прие § 22 (става § 21), който въвежда ключови дефиниции в Закона за арбитража - за международен арбитраж, търговски спор, видеоконферентна връзка и връчител, като отхвърли алтернативно предложение на депутати от „Продължаваме промяната".

51-то НС Гласуване № 110 Средно
164 за
7 против
6 въздържали се
63 отсъстващи
177 от 240 гласували (74%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет, защото модернизира арбитража и го прави по-достъпен за всички

Законът въвежда ясни дефиниции за международен арбитраж, търговски спорове и видеоконферентна връзка, което премахва правната неяснота. За обикновените хора това означава по-бързо и по-евтино решаване на търговски спорове, без да се налага скъпо и продължително ходене по съдилища. Модернизирането на арбитражните правила е важна стъпка към европеизиране на българската правна система и привличане на чуждестранни инвестиции.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на § 22 (който става § 21) от Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж в редакция на Комисията по правни въпроси.

Какво включва параграфът

Параграф 21 въвежда ключови дефиниции в Допълнителните разпоредби на закона чрез създаване на нов § 1а. Конкретно се дефинират следните понятия:

  1. "Международен арбитраж" - арбитраж с място на територията на България, когато една от страните има постоянен адрес, обичайно местопребиваване, седалище или местонахождение на действителното си управление извън България.

  2. "Търговски спор" - спор по смисъла на чл. 365, т. 1-3 от Гражданския процесуален кодекс.

  3. "Видеоконферентна връзка" - комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията.

  4. "Връчител" - нотариус, съдебен изпълнител, куриер или пощенски служител, чрез който арбитражът изпраща книжа и съобщения до страните.

Отхвърлено предложение

Народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев са внесли предложение за алтернативни дефиниции на "международен арбитраж" и "седалище", което Комисията не подкрепя и не е прието от Народното събрание.

Редакционни корекции

Народният представител Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС предлага редакционна корекция в § 21, а именно т. 6 да се заличи, като досегашните точки 7, 8 и 9 да станат съответно 6, 7 и 8. Това предложение е съгласувано с Министерството на правосъдието.

Значение на гласуването

Приемането на тези дефиниции е важна част от цялостната реформа на арбитражното законодателство в България. Ясните дефиниции осигуряват правна сигурност и еднакво прилагане на закона. Особено важна е дефиницията за "международен арбитраж", която определя кои производства попадат под специалния режим за международни спорове.

Въвеждането на понятието "видеоконферентна връзка" модернизира производството и позволява провеждане на арбитражни заседания дистанционно, което е в съответствие със съвременните практики в международния арбитраж.

Източници и контекст


ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж — второ гласуване (24.07.2025)

Контекст и причини за промените

Основният мотив за реформата е борбата с масовите злоупотреби с арбитражното производство в България. Както отбелязва Actualno.com: "По-лесно е да си отвориш арбитраж, отколкото квартален магазин" — изразен проблем с фиктивни арбитражни решения и липса на контрол върху арбитражните институции.

Законопроектът е внесен от Министерски съвет и приет на второ гласуване на 24.07.2025 г., след което е обнародван в Държавен вестник, бр. 63 от 01.08.2025 г.

Основни промени

  • Електронен регистър на арбитражите към Министерство на правосъдието — задължително вписване на всички арбитражи и производства
  • Ад хок арбитраж — допустим само по международни търговски спорове
  • По-строги изисквания към арбитрите: мин. 8 г. стаж, чисто съдебно минало, без лишаване от права
  • Административен контрол: Инспекторатът към МП може да прави проверки без конкретен повод
  • Законът е преименуван на Закон за арбитража (ЗА)

Гласуване

Законът е приет с 116 „за", 34 „против", 39 „въздържали се" (189 гласували). Конкретният §22 (ст. §21) е отхвърлен — 68 „за", 121 „против", 2 „въздържали се".

Позиции и реакции

Информация за конкретни партийни позиции по второто гласуване не е открита в публичното пространство. Арбитражни институции (напр. АС при БТПП) са изразили резерви, а юридическата общност дискутира дали реформата е "стъпка към прозрачност или заплаха за автономията на арбитража" (dpc.bg).

Ефект върху гражданите

Гражданите получават по-голяма защита срещу фиктивни арбитражни решения и измами чрез нелегитимни арбитражи. Публичният регистър позволява проверка на легитимността на арбитражните институции.


Източници: