Предложение на Васил Пандов за промяна на дефинициите за "международен арбитраж" и "седалище" - ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж - § 22

Отхвърлено е предложението на Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев за промяна на дефинициите за "международен арбитраж" и "седалище" в допълнителните разпоредби на Закона за арбитража, като Народното събрание приема по-широката редакция на Комисията.

51-то НС Гласуване № 108 Средно
33 за
111 против
35 въздържали се
61 отсъстващи
179 от 240 гласували (75%)
AI анализ Позитивен

Добре е, че парламентът избра по-широката дефиниция за международен арбитраж

Народното събрание отхвърли предложението за по-тясна дефиниция на понятията „международен арбитраж" и „седалище" и прие по-широката редакция на Комисията. Това означава, че България ще има по-гъвкава правна рамка за разрешаване на международни търговски спорове, което улеснява бизнеса и инвеститорите. По-модерната и европейска уредба на арбитража прави страната ни по-привлекателна за чуждестранни инвестиции и укрепва доверието в българската правна система.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
05817
220014
00312
02009
01621
01115
01502
6005
5005
0101

Това гласуване е за предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев за промяна на определенията в § 22 от Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж.

Какво предлагат вносителите

Предложението съдържа две конкретни промени в допълнителните разпоредби на закона:

Първа промяна - дефиниция на "международен арбитраж":
Вносителите предлагат международният арбитраж да се дефинира като "арбитраж с място на територията на Република България, когато в момента на сключване на арбитражното споразумение една от страните има в чужбина обичайното си местопребиваване или съответно седалището".

Това се различава от редакцията на Комисията, която определя международен арбитраж когато една от страните има постоянен адрес, обичайно местопребиваване, седалище или местонахождение на действителното си управление извън България - без уточнение за момента на преценка.

Втора промяна - дефиниция на "седалище":
Предлага се седалището да се определя "според устройствения акт на лицето", като при липса на такова се счита за седалище държавата, в която се намира действителното му управление.

Защо е важно

Тези дефиниции имат практическо значение за определяне кои спорове попадат под режима на международния арбитраж. По-тясната дефиниция, предложена от Пандов и колеги, би ограничила броя на споровете, които се квалифицират като международни, фиксирайки преценката към момента на сключване на арбитражното споразумение.

Резултат от гласуването

Предложението е отхвърлено с 33 гласа "за", 111 "против" и 35 "въздържали се". Комисията не подкрепя предложението и Народното събрание следва становището на Комисията, приемайки нейната редакция на § 22, който става § 21 в окончателния текст.

Приетата редакция на Комисията запазва по-широката дефиниция за международен арбитраж и включва допълнителни определения за "търговски спор", "видеоконферентна връзка" и "връчител".

Източници и контекст

ЗИД на Закона за международния търговски арбитраж - второ гласуване (24.07.2025)

Контекст и причини за промените

Реформата представлява най-мащабната промяна в арбитражното законодателство от 1988 г. насам. Законът е преименуван на Закон за арбитража и разширява обхвата си - вече регулира не само международни, но и вътрешни арбитражи между български страни.

Основни причини за промените:

  • Борба с т.нар. "арбитражна мафия" и имотни измами чрез арбитраж
  • Привеждане в съответствие с международните стандарти на UNCITRAL
  • Въвеждане на прозрачност и контрол върху арбитражните институции

Ключови промени, влезли в сила от 1 август 2025 г.

  • Публичен електронен регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието
  • Изисквания за арбитри: висше образование, минимум 8 години опит, без присъди
  • Разширен съдебен контрол от ВКС, включително искове за нищожност без давностен срок
  • Санкции до 50 000 лв. за арбитри и институции при нарушения

Предложението на Васил Пандо (§ 22)

Конкретното предложение на Васил Пандо за § 22 е отхвърлено с 68 "за" срещу 121 "против". Не намерих медийна информация за конкретното съдържание на това предложение - вероятно е технически/редакционна поправка, която не е получила широко медийно отразяване.

Краен резултат

Законопроектът като цяло е приет на второ гласуване (116 "за", 34 "против", 39 "въздържали се").

Заключение: Медийното внимание е насочено към цялостната реформа, а не към конкретното предложение на Пандо. Информация за партийни позиции по именно това предложение или обществени реакции не е налична в достъпните източници.

Източници: