Второ гласуване на ЗИД на Закона за здравното осигуряване - наименование и параграфи 1-8
Депутатите приеха спорни промени в здравното осигуряване, които на практика възкресяват вече обявена за противоконституционна норма - болниците отново ще могат да отказват лечение на пациенти, ако бюджетът им е изчерпан, което означава, че е по-безопасно да се разболееш в началото на годината.
Този закон не трябваше да се приема - връща ни към времето, когато болниците отказваха лечение на болни хора
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, включващо наименованието на закона и параграфи от 1 до 8 (с преномерирания).
Какво се променя
Ключовият елемент в това гласуване е параграф 5 (нов), който въвежда ограничения за заплащането на медицинска помощ от НЗОК, когато лечебните заведения надхвърлят договорените обеми и стойности.
Преди промяната
Съществуваше разпоредба (чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване), която беше обявена за противоконституционна от Конституционния съд. Тази разпоредба ограничаваше възможността на НЗОК да заплаща за медицинска помощ над определени лимити. След решението на КС, лечебните заведения имаха по-голяма свобода да оказват помощ на пациенти без строги финансови ограничения.
След промяната
С новоприетия параграф 5 се въвежда почти идентична разпоредба на вече отменената като противоконституционна. Това означава, че:
- НЗОК отново ще има право да откаже заплащане на медицински услуги над договорените обеми
- Лечебните заведения ще бъдат принудени да ограничават приема на пациенти към края на годината
- Осигурените граждани рискуват да останат без гарантирана медицинска помощ
Практическо въздействие
Тази промяна създава сериозна несигурност за българските граждани. Както беше посочено в дебата от народни представители, възниква абсурдна ситуация - по-добре е човек да се разболее в началото на годината (януари-февруари), когато бюджетите на болниците все още не са изчерпани, отколкото в края на годината, когато може да му бъде отказано безплатно лечение.
Конституционни притеснения
Опозицията изрази остри възражения, че приетите текстове противоречат на чл. 52, ал. 1 от Конституцията, който гарантира правото на здравно осигуряване. Аргументът е, че здравните услуги трябва да бъдат гарантирани в рамките на задължителното здравно осигуряване, без ограничения, компрометиращи достъпа до качествена медицинска помощ.
Последваща реакция
Президентът Румен Радев впоследствие наложи вето върху параграф 5, като посочи, че текстът възпроизвежда вече обявена за противоконституционна разпоредба и ограничава конституционните права на гражданите.
Законопроектът е внесен от Драгомир Стойнев и група народни представители и е приет на първо гласуване на 22 май 2025 г.
Източници и контекст
Ето кратка информация за гласуването:
ГЛАСУВАНЕ: ЗИД на Закона за здравното осигуряване (17 юли 2025)
Какво се случи:
На 17 юли 2025 г. 51-то Народно събрание прие на второ гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Законът беше публикуван в Държавен вестник (бр. 52/27.06.2025 и бр. 64/05.08.2025).
Президентско вето:
Президентът Румен Радев наложи вето върху параграф 5 на закона и го върна за ново обсъждане.
Причина за ветото:
Според президента, приетите текстове възпроизвеждат вече обявена за противоконституционна разпоредба, която забранява на НЗОК да заплаща медицинска помощ, ако лечебните заведения надхвърлят договорените обеми и стойности.
Как засяга гражданите:
Тази позиция поставя осигурените лица в несигурност относно възможността да получат лечение в избраното от тях лечебно заведение, което противоречи на конституционните им права.
Позиция на президента:
Радев декларира, че подкрепя мерки за ефективно разпределение на публичните финанси в здравеопазването, но счита, че конкретните промени ограничават конституционни права на българските граждани.
Забележка: Не бяха открити подробни публикации в медиите (Capital, Dnevnik, Mediapool и др.) за конкретното гласуване от 17 юли 2025 г. Информацията идва от официални парламентарни документи и съобщения за президентското вето.
Източници: