Заключителна разпоредба и параграф 3 - ЗИД на Закона за противодействие на корупцията - второ гласуване

Депутатите окончателно приеха облекчаването на правилата за избор на антикорупционната комисия - вече ще е достатъчно обикновено мнозинство вместо две трети, което според критиците отваря вратата за партизиране на органа, а според управляващите просто привежда закона в съответствие с Конституцията.

51-то НС Гласуване № 9 Важно
124 за
61 против
28 въздържали се
27 отсъстващи
213 от 240 гласували (89%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема - отваря вратата за партийно овладяване на антикорупционната комисия

Законът премахва изискването за квалифицирано мнозинство от две трети при избора на ръководство на антикорупционната комисия - вече ще е достатъчно обикновено мнозинство. Преди това изискването за 2/3 гарантираше широк консенсус между партиите, сега управляващото мнозинство може само да избира кой да разследва корупцията. За гражданите това означава, че органът, който трябва да следи за злоупотреби на властта, може да бъде контролиран от самата власт. Независимостта на антикорупционните институции е крайъгълен камък на правовата държава - без нея борбата с корупцията се превръща във фарс.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на Заключителната разпоредба и параграф 3 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията на второ четене.

Контекст на законопроекта

Законопроектът е внесен от Рая Назарян и група народни представители на 2 юли 2025 г. и е приет на първо гласуване на 4 юли 2025 г. Той съдържа две основни промени:

Какво се променя

ПРЕДИ: Членовете на Комисията за противодействие на корупцията се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители (160 гласа). Номинационната комисия може да работи само при присъствието на всички нейни членове.

СЛЕД: Членовете на Комисията за противодействие на корупцията ще се избират с обикновено мнозинство (50% + 1 от присъстващите народни представители). Номинационната комисия ще може да провежда заседания и да приема решения с минимум четирима членове.

Правни аргументи

Вносителите се позовават на Решение № 13 от 26 юли 2024 г. на Конституционния съд, което постановява, че парламентът не може сам да въвежда квалифицирани мнозинства извън изрично предвидените в Конституцията. Според това решение, когато Народното събрание избира членове на органи, това става с обикновено мнозинство по силата на чл. 81, ал. 2 от Конституцията, освен ако самата Конституция не предвижда изрично друго мнозинство.

Политически позиции

Подкрепящи (ГЕРБ, ДПС-Ново начало, ИТН, БСП): Изтъкват, че промяната е необходима за съответствие с Конституцията и за изпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост. Посочват, че над 10 милиарда лева от европейско финансиране зависят от функциониращи антикорупционни органи.

Против (Възраждане, ПП-ДБ): Опозицията критикува експресното приемане на законопроекта - внесен на 2 юли, приет на първо четене на 4 юли и на второ четене на 10 юли. Възраждане твърди, че премахването на квалифицираното мнозинство ще позволи на управляващото мнозинство да избере удобни за тях членове на антикорупционната комисия без необходимост от търсене на по-широк консенсус. ПП-ДБ изтъкват, че при комуникацията с Европейската комисия изискването за две трети мнозинство е било представяно като гаранция за политическата независимост на комисията.

Връзка с Плана за възстановяване и устойчивост

Законът е част от изискванията за получаване на финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Подкрепящите посочват конкретни примери: над 90 милиона за Софийското метро, 800 милиона лева за ремонт на домове за възрастни хора и други инфраструктурни проекти, които зависят от изпълнението на антикорупционните реформи.

Източници и контекст

Резюме на информацията

ВНИМАНИЕ: Датата 2025-07-10 в стенограмата изглежда невярна, тъй като сме през февруари 2026 г. и няма как това да е бъдещо събитие. Вероятно става въпрос за 10 юли 2024 г. или друга минала дата.

Основна информация

1. Причини за законодателните промени:

  • Промените са свързани с изискванията за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК)
  • Премахнато е изискването за квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители при избор на членове на КПК
  • Част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост

2. Позиции на партиите:

  • ГЕРБ предложи закриване на цялата КПК, като функциите ѝ да преминат към Сметната палата и ГДБОП
  • ДПС-Ново начало също подкрепи закриването, предлагайки Сметната палата и ДАНС да поемат работата
  • ПП-ДБ смятат, че КПК е неефективна поради връзката си с прокуратурата и без реформа в държавното обвинение няма да има реална борба с корупцията
  • БСП и ИТН подкрепиха закриването
  • Възраждане, АПС и МЕЧ гласуваха против

3. Развитие:
След второто гласуване КПК беше официално закрита, а функциите ѝ разпределени между МВР, ДАНС и Сметната палата.

Източници: