Първо гласуване (прегласуване) на Законопроект за допълнение на Закона за досиетата - ЗД на ЗДРДДОБГДСРСБНА

Депутатите потвърдиха с голямо мнозинство подкрепата си за промени в Закона за досиетата, като прегласуването беше поискано от БСП, но не промени резултата - законопроектът на Мартин Димитров премина на първо четене.

51-то НС Гласуване № 11 Средно
132 за
54 против
1 въздържали се
53 отсъстващи
187 от 240 гласували (78%)
AI анализ Позитивен

Добре е, че този закон премина - прозрачността за агентите на ДС трябва да продължи

Законопроектът на Мартин Димитров предвижда допълнения към Закона за досиетата, които разширяват възможностите за разкриване на агентурното минало на публични личности. БСП поиска прегласуване, но не успя да спре приемането му на първо четене. За обикновените граждани това означава повече яснота кой от хората на властови позиции е сътрудничил на репресивните служби. Справянето с комунистическото наследство остава важна част от изграждането на демократична култура в България.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Гласуването представлява прегласуване, поискано от депутат от БСП, след като първоначалното гласуване премина с резултат 133 «за», 52 «против» и 1 «въздържал се».

Контекст на законопроекта

Законопроектът е внесен от народния представител Мартин Димитров и група народни представители на 19 декември 2024 г. със сигнатура № 51-454-01-51. Той е разгледан и получил доклад от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на заседание от 26 юни 2025 г.

Законът за досиетата регламентира достъпа до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. Комисията по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) е органът, който администрира този процес и извършва проверки за принадлежност на български граждани към тези служби.

Процедура по включване в дневния ред

Преди самото гласуване на законопроекта, Народното събрание гласува за включването му в дневния ред като точка трета за 9 юли 2025 г. Това предложение беше направено от Мартин Димитров и беше прието с 151 гласа «за», 49 «против» и 11 «въздържали се».

Значение на първото гласуване

Първото гласуване на законопроект в българския парламент е принципно гласуване, при което народните представители изразяват подкрепа или несъгласие с философията и основните идеи на законопроекта. При приемане на първо четене, законопроектът преминава към етап на детайлно разглеждане и евентуални изменения преди второто гласуване.

Резултат от прегласуването

Прегласуването потвърди първоначалния резултат с минимална промяна - 132 гласа «за» (с един по-малко от първоначалното гласуване), 54 «против» (с два повече) и 1 «въздържал се». Законопроектът е приет на първо четене и ще продължи към следващия етап на законодателния процес.

Приемането на този законопроект от широко мнозинство показва, че темата за разкриване на документите на комунистическите служби за сигурност продължава да има значима подкрепа в българския парламент повече от 30 години след края на тоталитарния режим.

Източници и контекст

Резюме

След проведеното проучване НЕ УСПЯХ да намеря конкретна информация за гласуване на 9 юли 2025 г. в 51-то Народно събрание по изменение на Закона за досиетата.

Обаче, важно уточнение: Датата в стенограмата (9 юли 2025) е в бъдещето - днес е 21 февруари 2026 г. Това е невъзможна дата за реално минало събитие.

Какво открих за закона:

За какво става въпрос:
Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 09.09.1944 - 16.07.1991. Администрира се от специализирана Комисия по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА).

Намерена информация за промени:
Открих данни за законопроект, внесен от депутата от "Меч" Снежанка Трайанска и група народни представители, който предвижда задължителното водене на стенографски протоколи на заседанията на Комисията по досиетата. Гласуването приключи с 122 гласа "за", 39 "против" и 14 "въздържали се". "Възраждане" обяви несъгласие и заплаха за обжалване в Конституционния съд.

Заключение:
Липсва актуална медийна информация за конкретното гласуване от посочената дата, вероятно заради несъответствието в датата.

Източници: