Решение за задължаване на МС да подготви национализация на трите електроразпределителни дружества (ЕРП Юг, Запад и Север)

Депутатите от МЕЧ искаха държавата да изкупи трите електроразпределителни компании от чуждестранните им собственици, но мнозинството в парламента категорично отхвърли идеята за национализация на ЕРП-тата със 109 гласа «против».

51-то НС Гласуване № 5 Важно
55 за
109 против
20 въздържали се
57 отсъстващи
184 от 241 гласували (76%)
AI анализ Позитивен

Добре че не се прие: Национализацията на ЕРП-тата щеше да върне България назад с 30 години

Предложението искаше държавата принудително да изкупи трите електроразпределителни дружества от техните чуждестранни собственици. Такава национализация би изпратила катастрофален сигнал към всички инвеститори и би подкопала доверието в България като предвидима пазарна икономика. За обикновените хора това означаваше риск от по-лошо управление, политически назначения и в крайна сметка по-скъп и по-некачествен ток. Отхвърлянето на тази популистка идея защитава европейския път на България и принципите на свободния пазар.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за проект на решение, с което Народното събрание да задължи Министерския съвет да предприеме две конкретни действия: първо, да изготви и внесе в парламента проект за инвестиционен разход за придобиване от българската държава на трите частни електроразпределителни дружества - «Електроразпределение Юг» ЕАД, «Електроразпределителни мрежи Запад» ЕАД и «Електроразпределение Север» АД, заедно със съпътстващата им инфраструктура; и второ, да започне преговори със собствениците на тези дружества за цялостното им изкупуване.

Контекст и мотиви

Проектът е внесен от Радостин Василев и депутати от партия МЕЧ на 10 юни 2025 г. Вносителите аргументират предложението си с няколко основни тези:

  • Национална сигурност: Електроразпределителните дружества са определени като критичен елемент от националната сигурност, но са собственост на чуждестранни лица, което създава рискове за енергийната сигурност на страната.

  • Проблеми с качеството на услугата: В дебата се посочват чести аварии и спирания на тока, особено при зимни условия, което според вносителите е резултат от недостатъчни инвестиции в мрежата от страна на частните собственици.

  • Финансови съображения: Твърди се, че дружествата реализират значителни печалби (няколкостотин милиона годишно), без да влагат достатъчно средства в поддръжка и модернизация на инфраструктурата.

Какво би означавало приемането на решението

Ако решението беше прието, правителството щеше да бъде правно задължено да:

  1. Изготви финансова обосновка и проект за инвестиционен разход за закупуване на трите ЕРП-та
  2. Внесе този проект в Народното събрание за гласуване
  3. Започне официални преговори с настоящите собственици за продажба

Това би представлявало сериозна промяна в енергийната политика - от приватизиран модел към държавна собственост върху електроразпределителната инфраструктура.

Позиции в дебата

Възраждане заяви подкрепа за предложението, като подчерта проблемите с липсата на прозрачност относно инвестиционните програми на ЕРП-тата и критикува работата на регулатора КЕВР.

От друга страна, представител на ДПС - Ново начало напомни за свое предишно предложение, свързано с възстановяване на средства от ЕРП-тата към Фонд «Сигурност на електроенергийната система», което показва различни подходи към проблема.

Демократична перспектива

От гледна точка на демократичните принципи и европейската интеграция, подобно решение повдига важни въпроси за баланса между държавен контрол върху стратегически сектори и спазването на пазарните принципи на ЕС. Национализацията на частни компании изисква внимателна правна подготовка, справедливо обезщетение и съобразяване с европейското законодателство за защита на инвестициите.

Източници и контекст

Резултат от търсенето

НЯМА НАЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ за конкретното гласуване от 2 юли 2025 г. в 51-то Народно събрание на България.

Проблем с датата

Търсенето не откри релевантна информация, тъй като датата 2 юли 2025 г. е в бъдещето. Днес е 21 февруари 2026 г., което означава, че посочената дата е била преди около 7-8 месеца, но:

  1. 51-то Народно събрание е формирано след изборите на 27 октомври 2024 г.
  2. Втората сесия на 51-то НС е била от 1 януари до 17 април 2025 г.
  3. Конкретна информация за гласуване на 2 юли 2025 г. не се открива в официалните източници или медиите

Възможни причини за липсата на информация:

  • Стенограмата може да е от друга дата или друго Народно събрание
  • Информацията може да не е публично достъпна или архивирана
  • Темата на гласуването не е достатъчно конкретизирана в предоставения контекст

Препоръка: Проверете точната дата и тема на гласуването в официалния сайт на парламента или уточнете допълнителни детайли за търсената информация.


Източници: