Отхвърляне на предложение за задължителен български език в криптодокументите - Закон за пазарите на криптоактиви - чл. 4
Възраждане искаше всички криптодокументи да са задължително на български, но мнозинството отхвърли идеята - очевидно депутатите смятат, че английският език е достатъчен за българските инвеститори в криптовалути.
Добре че отхвърлиха това популистко предложение - криптопазарът е глобален, а не село Долно Уйно
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложението на народните представители Георги Хрисимиров и Димо Дренчев от «Възраждане» за редакция на чл. 4 от Закона за пазарите на криптоактиви.
Какво предлага редакцията
Предложението изисква всички «бели книги» за криптоактиви (whitepaper - основният информационен документ за всяка криптовалута), техните резюмета, маркетинговите съобщения и правилата за управление на платформите за търговия да се изготвят и представят задължително на български език.
Разлика между предложението и текста на вносителя
Текстът на Министерския съвет (който Комисията подкрепя) следва европейския Регламент MiCA, който позволява документите да бъдат на език, обичаен за международната финансова сфера - на практика английски. Предложението на Хрисимиров би наложило допълнително изискване за превод на български, което не е задължително по европейското законодателство.
Позиция на Комисията
Комисията по бюджет и финанси не подкрепя предложението. Аргументите вероятно включват:
- Допълнителна административна тежест за криптокомпаниите
- Възможно противоречие с европейския регламент
- Риск от ограничаване на достъпа на български граждани до международни криптоплатформи
Практическо значение
Ако предложението беше прието, всяка криптоплатформа, която иска да оперира в България, щеше да трябва да осигури пълен превод на български език на своята бяла книга и всички маркетингови материали. Това би могло да:
- Защити българските потребители, които не владеят английски
- Но също така да отблъсне международни платформи от българския пазар
- Да увеличи разходите за компании, желаещи да предлагат услуги в България
Контекст на закона
Законът за пазарите на криптоактиви транспонира европейския Регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets) в българското законодателство. Той урежда лицензирането на доставчици на криптоуслуги, защитата на потребителите и надзора от страна на Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ).
Приемането на закона е задължително за България като членка на ЕС и част от еврозоната от 1 януари 2026 г.
Източници и контекст
Имам достатъчно информация. Ето кратко резюме:
Закон за пазарите на криптоактиви - второ гласуване (20 юни 2025)
Причини за законодателните промени:
България транспонира европейския Регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets), който задължава всички страни-членки на ЕС да регулират пазарите на криптоактиви. Законът беше приет на второ четене на 20 юни 2025 г., публикуван в ДВ на 4 юли и влезе в сила на 8 юли 2025 г.
Предложение на Георги Хрисимиров (Възраждане):
Комисията по бюджет одобри предложение на Хрисимиров и Димо Дренчев, което позволява след съдебно решение да се задължават оператори на социални платформи да блокират профили на нарушители, които не спазват изискванията на закона.
Спорни разпоредби:
КФН получава право да блокира сайтове за търговия с криптоактиви. Това предизвика критики за липса на достатъчен съдебен контрол.
Регулаторна рамка:
- КФН ще лицензира и контролира доставчиците на криптоуслуги
- БНБ ще контролира издателите на токени за електронни пари
- Преходен период до 1 юли 2026 г. за регистрация по новите правила
- Санкции до 15 млн. евро или 15% от годишния оборот при нарушения
Как ще се отрази на гражданите:
Законът цели защита на потребителите чрез лицензиране на крипто платформите и по-строг надзор върху пазара на криптоактиви.
Източници: