Закон за пазарите на криптоактиви - Глава девета, членове 37-47 - второ гласуване
Депутатите приеха поредната част от новия закон, който за първи път регулира криптовалутите в България - вече ще има ясни правила за компаниите в сектора и по-добра защита за хората, които инвестират в крипто.
Добре че го приеха: България най-накрая влиза в крипто ерата с ясни правила
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на Глава девета от Закона за пазарите на криптоактиви, обхващаща членове от 37 до 47, на второ четене.
Какво урежда Глава девета
Глава девета от закона съдържа разпоредби, които регламентират специфични аспекти от дейността на пазарите на криптоактиви в България. Тази глава е част от цялостната регулаторна рамка, която транспонира европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets) в българското законодателство.
Контекст на закона
Законът за пазарите на криптоактиви е първият цялостен нормативен акт в България, който урежда:
- Публичното предлагане на криптоактиви - условията, при които компании могат да предлагат криптовалути и токени на българския пазар
- Лицензионен режим - изискванията, на които трябва да отговарят издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги
- Държавен надзор - правомощията на Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ) да контролират този пазар
Преди приемането на закона
До този момент криптоактивите в България съществуваха в сива правна зона. Липсваше ясна регулация, която да защитава инвеститорите и да определя отговорностите на компаниите, работещи в тази сфера. Това създаваше рискове както за потребителите, така и за легитимния бизнес.
След приемането на закона
С влизането в сила на закона:
- Компаниите, предлагащи криптоуслуги, ще трябва да получат лиценз от КФН до 1 юли 2026 г.
- Инвеститорите ще имат по-добра защита благодарение на регулаторния надзор
- България ще бъде в съответствие с европейските изисквания по регламент MiCA
- КФН ще има правомощия да блокира нелегални платформи за криптоактиви
Спорни моменти
По време на обсъждането на закона възникнаха дискусии относно правомощията на КФН да блокира сайтове и приложения. Депутати от ПП-ДБ, включително Мартин Димитров, изразиха притеснения относно потенциален риск от злоупотреби. В крайната версия беше добавен съдебен контрол - Софийският районен съд трябва да излезе с решение до 72 часа.
Значение на гласуването
Това гласуване за членове 37-47 е част от поетапното приемане на закона на второ четене. С одобрението на тази глава депутатите продължиха процеса по финализиране на цялостната регулаторна рамка за криптопазарите в България.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ: Закон за пазарите на криптоактиви
1. Причини за законодателните промени
Законът транспонира европейската регулация MiCA (Markets in Crypto-Assets) в българското законодателство. Въвежда официално понятия като "криптоактив" и "токен", урежда публичното предлагане на криптоактиви, лицензирането на издатели и доставчици на услуги, както и държавния надзор. Компаниите имат преходен период до 1 юли 2026 г. за лицензиране.
2. Позиции на политически партии
Законът беше приет на първо четене през май 2025 г. със 133 гласа "за", 36 "против" и 10 "въздържали се". На 20 юни 2025 г. беше приет окончателно на второ четене със значително мнозинство.
Най-голямата контроверзия възникна около правомощията на КФН да блокира сайтове. Мартин Димитров (ПП-ДБ) предупреди за риск от цензура и злоупотреби при липса на съдебен контрол.
3. Спорни моменти
Най-дискутираното е правото на КФН да блокира сайтове, затваря профили в социални мрежи и премахва мобилни приложения. В крайната версия е добавен съдебен контрол: Софийският районен съд трябва да излезе с решение до 72 часа, а блокирането се случва до 24 часа след определението.
4. Как ще се отрази на гражданите
Законът цели защита на инвеститорите чрез регулация и надзор от КФН и БНБ. КФН вече е издала първи евролиценз за търговия с криптоактиви. Въпреки регулацията, КФН предупреждава, че инвестициите в криптоактиви продължават да носят рискове.
Източници: