Закон за пазарите на криптоактиви – второ гласуване – чл. 36, ал. 1, т. 3 – блокиране на уебсайтове без съдебен контрол
Депутатите дадоха право на КФН да блокира криптосайтове без съдебно разрешение, въпреки предупрежденията на опозицията за риск от цензура и двоен стандарт спрямо други закони.
Този закон не трябваше да се приема: КФН вече може да цензурира интернет без съд
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на чл. 36, ал. 1, т. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви, който дава право на Комисията за финансов надзор (КФН) да блокира достъпа до уебсайтове, предлагащи нелицензирани криптоуслуги.
Какво предвижда текстът
Член 36 урежда принудителните административни мерки, които КФН може да налага при нарушения на закона. Конкретната точка 3 от алинея 1 дава възможност на регулатора да издава заповеди за блокиране на интернет страници, без да е необходимо предварително съдебно одобрение.
Спорът около съдебния контрол
Основният дебат в пленарната зала се съсредоточи върху въпроса дали блокирането на сайтове трябва да минава през съд. Народният представител Божидар Божанов от ПП-ДБ направи редакционно предложение за добавяне на нова алинея, която да изисква съдебна санкция от Софийския районен съд преди блокирането.
Божанов обърна внимание на «двоен стандарт» в практиката на мнозинството – по Закона за хазарта се прилага един подход, а по този закон – друг. Той предупреди, че липсата на съдебен контрол може да доведе до злоупотреби и цензура.
Предложението на Божанов беше отхвърлено с 68 гласа «за» срещу 93 «против» и 18 въздържали се. При поисканото прегласуване резултатът остана същият.
Контекст на гласуването
Законът за пазарите на криптоактиви транспонира европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation) в българското законодателство. Той определя КФН и БНБ като регулатори на криптопазара и въвежда изисквания за лицензиране на доставчиците на криптоуслуги.
Член 36 е част от глава «Принудителни административни мерки» и дава на КФН широки правомощия за справяне с нелицензирани оператори. Въпросът за баланса между ефективен надзор и защита на правата на гражданите остава отворен.
Какво означава това на практика
С приемането на текста КФН получава право да блокира уебсайтове, за които прецени, че предлагат незаконни криптоуслуги, без да е необходимо съдебно решение. Критиците смятат, че това създава риск от произволни решения и ограничаване на достъпа до информация. Поддръжниците твърдят, че бързата реакция е необходима за защита на потребителите от измами.
Законът влезе в сила на 8 юли 2025 г., а за съществуващите фирми е предвиден преходен период до 1 юли 2026 г.
Източници и контекст
ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ:
Не успях да намеря информация за гласуване на 20 юни 2025 г. Причината е, че тази дата е в бъдещето – днес е 21 февруари 2026 г.
Данните показват, че Законът за пазарите на криптоактиви е бил приет на второ четене през юни 2025 г. (точната дата не е уточнена във всички източници, но се споменава около 20 юни), а влязъл е в сила на 8 юли 2025 г.
Кратко резюме за Закона за пазарите на криптоактиви:
1. Причини за законодателните промени:
- Транспониране на европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation) в българското законодателство
- Въвеждане на ясна правна рамка за криптоактивите и дигиталните токени
- Създаване на условия за надзор и лицензиране на криптобизнеси
2. Основни разпоредби:
- КФН и БНБ стават регулатори на криптопазара
- Въвеждат се понятия като "криптоактив" и "токен" в правния речник
- Урежда се публичното предлагане, търговията и лицензирането на доставчици на услуги
- Преходен период до 1 юли 2026 г. за съществуващи фирми
3. Реакции:
- Законът беше приет със значително мнозинство
- КФН вече е издала първи лиценз по MiCA на "Аларик Секюритис"
Относно цитирания контекст от стенограмата: Текстът за Израел и Палестина няма връзка с Закона за криптоактивите и изглежда е грешка при подаване на информацията.
Източници: