Приемане на член 31 от Закона за пазарите на криптоактиви – второ гласуване
Депутатите гласуваха за правилата, които дават на финансовите регулатори власт да налагат принудителни мерки срещу криптокомпании нарушители – част от първия български закон за регулиране на криптоиндустрията по европейски стандарти.
Този закон е добре че беше приет: България най-накрая регулира криптопазара по европейски стандарти
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на член 31 от Закона за пазарите на криптоактиви на второ четене.
Контекст на закона
Законът за пазарите на криптоактиви е първият български закон, който цялостно регулира криптоиндустрията. Той транспонира европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets, Регламент (ЕС) 2023/1114) в националното законодателство, което е задължение на България като държава членка на ЕС.
Какво урежда член 31
Член 31 е част от Глава седма на закона, озаглавена «Принудителни административни мерки». Тази глава определя какви мерки могат да предприемат регулаторните органи – Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ) – когато установят нарушения от страна на доставчици на услуги за криптоактиви или издатели на криптоактиви.
Защо това е важно
Принудителните административни мерки са ключов елемент от надзорната рамка. Те позволяват на регулаторите да реагират бързо при нарушения, без да се налага да чакат дълги съдебни процедури. Това включва възможности за:
- Задължаване на нарушителите да предприемат определени действия
- Спиране на определени дейности
- Налагане на ограничения върху операциите
Контекст на гласуването
Стенограмата показва, че законопроектът е приет на първо гласуване на 15 май 2025 г. и е внесен от Министерския съвет на 31 декември 2024 г. Второто гласуване преминава член по член, като за член 31 Комисията подкрепя текста на вносителя с редакционни корекции – думите «го задължи да предприеме» се заменят с «ги задължи да предприемат», което е граматична корекция за съгласуване на множествено число.
По-широка картина
Законът е критикуван от криптоиндустрията заради някои спорни разпоредби, включително правото на КФН да блокира уебсайтове без съдебен контрол. Въпреки критиките, законът е необходим за привеждане на българското законодателство в съответствие с европейските изисквания и за осигуряване на по-добра защита на потребителите на криптоуслуги.
С 127 гласа «за», 9 «против» и 42 «въздържал се» член 31 е приет, което показва широка подкрепа в парламента за регулаторната рамка на криптопазарите.
Източници и контекст
Закон за пазарите на криптоактиви – резюме
Обща информация:
На 20 юни 2025 г. българският парламент прие на второ четене Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), който влезе в сила от 8 юли 2025 г. Това е първият закон в България, който регулира криптоиндустрията.
Причини за приемането:
Законът транспонира европейската регулация MiCA (Markets in Crypto-Assets) в българското законодателство, което е задължение на България като член на ЕС. Целта е защита на инвеститорите, прозрачност и предотвратяване на измами в криптосектора.
Основни разпоредби:
- Регулатори: Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ) са определени за надзорни органи
- Лицензиране: Компаниите, предлагащи крипто услуги, трябва да получат лиценз
- Преходен период: До 1 юли 2026 г. за фирми, регистрирани преди 30 декември 2024 г.
- Спорен момент: КФН получи право да блокира сайтове без съдебен контрол, което предизвика критики
Обществени реакции:
Експерти от криптосектора критикуват закона, че противоречи на европейския регламент и създава административен хаос. Индустрията смята текстовете за прекалено рестриктивни.
Въздействие върху гражданите:
Законът цели защита на потребителите чрез лицензиране на доставчиците. Нелицензираните платформи ще бъдат блокирани, което може да ограничи достъпа до някои криптоуслуги.
Източници: