Закон за пазарите на криптоактиви - второ гласуване - членове 22-27, Глава шеста и Глава седма
Парламентът прие ключови разпоредби от новия закон за криптовалутите, с който България въвежда европейските правила за регулация на този пазар - КФН и БНБ ще следят за спазването им, а компаниите ще трябва да получат лиценз, за да оперират легално.
Този закон е добре, че беше приет: България влиза в европейското крипто семейство с ясни правила
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на членове 22-27, включително Глава шеста и Глава седма от Закона за пазарите на криптоактиви на второ четене.
Какво урежда този законопроект
Законът за пазарите на криптоактиви транспонира в българското законодателство европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation - Регламент (ЕС) 2023/1114). Това е изцяло нов закон, който създава правна рамка за криптоактивите в България, където досега липсваше специална регулация.
Основни разпоредби на закона
Законът урежда:
- Условията и реда за публично предлагане на криптоактиви
- Допускането до търговия на платформи за криптоактиви
- Лицензирането на издатели на криптоактиви и доставчици на услуги
- Държавния надзор върху пазара
Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ) са определени като основни надзорни органи. Законът изключва от обхвата си издателите на токени за електронни пари, с изключение на определени изисквания от европейския регламент.
Спорни елементи
Един от най-дискутираните аспекти на закона е правото на КФН да блокира уебсайтове, социални профили и мобилни приложения без предварително съдебно разрешение. Депутати от ПП-ДБ и «Възраждане» изразиха опасения, че това може да се превърне в инструмент за цензура и репресии срещу неудобни компании.
Преходен период
За компании, които са били вписани в регистъра преди 30 декември 2024 г., е предвиден преходен период до 1 юли 2026 г. За по-новите участници на пазара се прилага тримесечен срок за кандидатстване за лиценз.
Европейски контекст
Приемането на този закон е задължително за България като държава членка на ЕС. Регламентът MiCA създава единна правна рамка за криптоактивите в целия Европейски съюз, като целта е защита на потребителите и предотвратяване на измами, като същевременно се насърчават иновациите във финансовия сектор.
Процедурни бележки
Заседанието започна с декларация от «Възраждане» по несвързана тема (израелско-палестинския конфликт). След това парламентът прие процедурно предложение да завърши разглеждането на този закон преди началото на парламентарния контрол. Гласуването премина при наличие на кворум от 123 депутати, като окончателното приемане получи широка подкрепа.
Източници и контекст
Резюме за гласуването на Закона за пазарите на криптоактиви
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ:
На 20 юни 2025 г. българският парламент (51-то Народно събрание) окончателно прие на второ четене Закона за пазарите на криптоактиви. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, получи широка подкрепа - още на първо четене го подкрепиха 133 депутати, 36 гласуваха против и 10 се въздържаха.
ПРИЧИНИ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ПРОМЕНИ:
Законът транспонира европейската регулация MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation) в българското законодателство. Въвежда официална правна рамка за криптоактиви, установява лицензионен режим за доставчици на крипто услуги и определя КФН и БНБ като основни надзорни органи. Целта е регулиране на пазара и защита на потребителите.
СПОРНИ РАЗПОРЕДБИ:
Най-противоречивото в закона е правото на КФН да блокира сайтове, социални профили и приложения БЕЗ съдебно разрешение. ПП-ДБ и "Възраждане" критикуваха това като потенциален инструмент за цензура и репресии срещу неудобни компании.
ПРЕХОДЕН ПЕРИОД:
За компании, вписани в регистъра преди 30 декември 2024 г., преходният период е до 1 юли 2026 г. За по-нови регистрации се прилага тримесечен срок за кандидатстване за лиценз.
ОБЩЕСТВЕНИ РЕАКЦИИ:
Криптоиндустрията търси регулация, но експерти предупреждават за противоречия с европейската рамка и създаване на правна несигурност.
Източници: