Предложение за блокиране на профили в социални медии при нарушения - Закон за пазарите на криптоактиви - член 20

Депутатите от «Възраждане» предложиха възможност профилите на криптоизмамници в социалните мрежи да бъдат блокирани по съдебен път, но мнозинството в парламента отхвърли идеята, оставяйки регулаторите без този конкретен инструмент за борба с нелицензирани криптоуслуги онлайн.

51-то НС Гласуване № 14 Средно
40 за
99 против
45 въздържали се
56 отсъстващи
184 от 240 гласували (77%)
AI анализ Негативен

Парламентът отхвърли инструмент срещу криптоизмамниците - пропусната възможност за защита на гражданите

Предложението даваше възможност по съдебен път да се блокират профили в социалните мрежи на нелицензирани криптоизмамници. Без този инструмент регулаторите остават безсилни срещу онлайн измамници, които свободно ще продължат да примамват жертви през социалните платформи. Обикновените хора остават по-уязвими към финансови измами, които често водят до загуба на спестявания. Независимо че предложението идва от «Възраждане», самата идея за съдебен контрол върху измамническо съдържание заслужаваше по-сериозно обсъждане.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложение на народните представители Георги Хрисимиров и Димо Дренчев от «Възраждане» за изменение на член 20 от Закона за пазарите на криптоактиви.

Какво предлагат вносителите?

Предложението цели да се въведе механизъм, при който след съдебно решение да могат да бъдат задължавани операторите на социални медии да блокират профилите на лица, които предлагат незаконни криптоуслуги на територията на България. Идеята е да се даде допълнителен инструмент за борба с нелицензирани доставчици на криптоуслуги, които използват социалните мрежи за достигане до потенциални жертви.

Контекст на закона

Законът за пазарите на криптоактиви транспонира европейската регулация MiCA (Markets in Crypto-Assets) в българското законодателство. Той въвежда лицензионен режим за криптокомпаниите и определя Комисията за финансов надзор (КФН) като водещ регулатор, с участието и на Българската народна банка.

Дебат около предложението

Предложението на депутатите от «Възраждане» е различно от основния текст на закона, приет от Комисията, който дава право на КФН да блокира уебсайтове без съдебен контрол. Това предложение изисква намесата на съда преди предприемане на действия срещу профили в социалните мрежи, което представлява по-балансиран подход от гледна точка на защитата на правата на гражданите.

Защо предложението е отхвърлено?

С 40 гласа «за», 99 «против» и 45 «въздържал се», Народното събрание отхвърля предложението. Мнозинството от депутатите не подкрепят въвеждането на тази специфична мярка за блокиране на профили в социални мрежи, макар и обвързана със съдебен контрол.

Практически последици

Отхвърлянето на това предложение означава, че в окончателния текст на закона няма да има специална разпоредба за задължаване на социалните медии да блокират профили на нарушители по съдебен ред. Регулаторните органи ще разполагат с други инструменти за противодействие на нелицензирани криптоуслуги, но не и с този конкретен механизъм.

Важно е да се отбележи, че експерти от криптосектора вече са изразили притеснения, че приетият закон има противоречия с европейския регламент MiCA и създава объркване в индустрията. Отхвърлянето на допълнителни регулаторни механизми може да е резултат от опит да се избегне още по-голяма сложност в законодателната рамка.

Източници и контекст

Резюме на информацията:

За конкретното гласуване на член 20:

На 20 юни 2025 г. Народното събрание прие на второ четене Закона за пазарите на криптоактиви. Предложението на Георги Хрисимиров и Димо Дренчев от партия "Възраждане" за член 20 дава възможност след съдебно решение да се задължават операторите на социални медии да блокират профили на нарушители, които предлагат незаконни криптоуслуги в България.

1. Причини за законодателните промени:

  • Транспониране на европейската регулация MiCA (Markets in Crypto-Assets) в българското законодателство
  • България като член на ЕС е задължена да приеме тази рамка
  • Въвеждане на лицензионен режим за криптокомпании
  • Установяване на държавен надзор върху криптопазара

2. Регулаторни органи:

  • Комисията за финансов надзор (КФН) – водещ регулатор за криптопазарите
  • Българска народна банка (БНБ) – споделен надзор

3. Как ще се отрази на гражданите:

  • Официална защита за потребителите на криптоуслуги
  • По-висока прозрачност на криптокомпаниите
  • Възможност за санкции срещу нелицензирани платформи
  • Въвеждане на понятията "криптоактив" и "токен" в правния речник

Забележка: Според експерти от сектора, законът има противоречия с европейския регламент и създава объркване в индустрията.

Източници: