Правила за лицензиране на криптодоставчици и проследяване на транзакции - Закон за пазарите на криптоактиви - чл. 15-19, Раздел II и III

Депутатите приеха правилата за лицензиране на криптоборси и задължението им да проследяват кой изпраща и получава криптовалути - част от европейските изисквания за по-сигурен и прозрачен криптопазар в България.

51-то НС Гласуване № 13 Средно
165 за
1 против
17 въздържали се
57 отсъстващи
183 от 240 гласували (76%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет: България влиза в европейския криптопазар с ясни правила

Законът въвежда лицензионен режим за криптоборсите и задължава доставчиците да проследяват изпращачите и получателите на криптовалути. Досега криптопазарът в България беше в сива зона - сега се прилагат европейските стандарти за прозрачност. За обикновените граждани това означава по-сигурни инвестиции и по-малък риск от измами с криптовалути. Важно е, защото синхронизира България с ЕС и затруднява прането на пари през криптоактиви.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
62004
230013
31002
190010
11008
40013
14003
00110
0163
1001

Това гласуване е за приемане на член 15 от Глава трета, Раздел II (членове 16-19) относно извършването на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви, и Раздел III относно информацията, придружаваща прехвърлянията на криптоактиви.

Какво урежда това гласуване

Приетите разпоредби установяват правната рамка за:

Раздел II - Лицензиране на криптодоставчици:

  • Член 16 определя условията, при които компании могат да предоставят услуги за криптоактиви в България
  • Член 17 урежда изискванията към заявленията за лиценз, включително съответствие с европейските регламенти за пазарна злоупотреба (Регламент 596/2014), капиталови изисквания (Регламент 575/2013) и прозрачност на пазарите (Регламент 600/2014)
  • Член 18 и 19 допълват процедурните изисквания към кандидатите за лиценз

Раздел III - Проследяване на криптотранзакции:
Този раздел въвежда изискване криптодоставчиците да събират и предоставят информация за изпращача и получателя при всяко прехвърляне на криптоактиви. Това е част от мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Защо се въвеждат тези правила

До момента в България криптобизнесът работеше само с регистрация в НАП, без реален надзор върху дейността. Новият закон транспонира европейския Регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets), който задължава всички държави от ЕС да въведат единни правила за криптопазарите.

Практическо въздействие

За потребителите това означава:

  • По-голяма защита при инвестиции в криптовалути чрез лицензирани платформи
  • Гаранции, че криптоборсите отговарят на капиталови и организационни изисквания
  • Възможност за оплаквания пред КФН при проблеми с доставчици

За бизнеса:

  • Компании, които искат да предлагат криптоуслуги, трябва да получат лиценз от КФН
  • Съществуващите регистрирани в НАП компании имат преходен период до юли 2026 г.
  • Въвеждат се задължения за идентификация на клиенти и докладване на транзакции

Гласуването премина без съществени възражения, тъй като тези разпоредби отразяват стандартни европейски изисквания. Основните спорове около закона касаеха други текстове - най-вече правомощията на КФН да блокира сайтове, които бяха дискутирани в отделни гласувания.

Източници и контекст

ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА КРИПТОАКТИВИ - ГЛАСУВАНЕ НА 20 ЮНИ 2025 Г.

Причини за законодателните промени

Законът транспонира европейския Регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets) в българското законодателство – задължение за всички държави членки на ЕС. Цели регулиране на търговията с криптовалути, въвеждане на лицензионен режим и защита на потребителите чрез правила за прозрачност и отчетност.

Основно съдържание

  • КФН (Комисията за финансов надзор) става контролен орган за издаване на лицензи и надзор
  • БНБ ще контролира издателите на токени за електронни пари
  • Компании от стария НАП регистър могат да работят до юли 2026 г. без MiCA лиценз (преходен период)
  • Законът влезе в сила на 8 юли 2025 г.

Най-големият спор - блокиране на сайтове

Основната полемика се породи около правомощията на КФН да блокира сайтове без съдебно разрешение. Първоначално законът предвиждаше КФН да може еднолично да:

  • Блокира сайтове и профили в социални мрежи
  • Премахва мобилни приложения
  • Заличава интернет адреси

Опозицията (ПП-ДБ и "Възраждане") алармира за риск от злоупотреба и използване на регулатора като "бухалка" срещу неудобни играчи.

Компромисно решение: Въведе се изискване КФН да иска разрешение от Софийския районен съд, който трябва да реши до 72 часа.

Въздействие върху гражданите

  • Легитимни криптоборси получават лицензи (първият - "Аларик Секюритис")
  • По-добра защита на инвеститорите
  • Риск от ограничаване на достъпа до международни платформи без лиценз

Източници: