Закон за пазарите на криптоактиви - второ гласуване - членове 4 и 5, Глава втора и трета и Раздел I
Депутатите приеха основните правила за лицензиране на крипто компании в България - вече няма да е достатъчна само регистрация в НАП, а ще трябва истински лиценз от КФН, за да предлагаш криптоуслуги легално.
Най-накрая криптопазарът в България излиза от сивата зона - добре дошъл ред и сигурност!
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на членове 4 и 5, Глава втора, Глава трета и Раздел I от Закона за пазарите на криптоактиви на второ четене.
Какво урежда този блок от разпоредби
Гласуваните текстове са част от новия Закон за пазарите на криптоактиви, който транспонира европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation) в българското законодателство.
Член 4 съдържа допълнителни дефиниции и изисквания към лицата, които желаят да извършват дейност с криптоактиви в България, включително изисквания за регистрация в съответните регистри.
Член 5 урежда компетентностите и правомощията на надзорните органи - Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ).
Глава втора регламентира условията и реда за издаване на лицензи на доставчици на услуги за криптоактиви, включително изискванията към капитала, управлението и вътрешния контрол.
Глава трета определя правилата за публично предлагане на криптоактиви и допускането им до търговия на платформи, включително изискванията за изготвяне на «бяла книга» (whitepaper) и одобрението ѝ от КФН.
Раздел I (част от Глава трета) съдържа общите разпоредби относно извършването на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.
Преди и след
ПРЕДИ: В България нямаше специализирана законова уредба за криптоактивите. Фирмите, предлагащи крипто услуги, се регистрираха единствено в НАП за целите на противодействие на изпирането на пари, без да подлежат на финансов надзор.
СЛЕД: Създава се пълноценна регулаторна рамка. Доставчиците на криптоуслуги трябва да получат лиценз от КФН, да отговарят на капиталови изисквания и да спазват правила за защита на потребителите. Издателите на стейбълкойни подлежат на надзор от БНБ.
Практическо значение
Тези текстове са фундаментът на новата криптo регулация в България. Те определят:
- Кой може да предлага криптоуслуги легално
- Какви лицензи са необходими
- Как се защитават инвеститорите
- Какви са правомощията на КФН и БНБ
Законът предвижда преходен период до 1 юли 2026 г. за фирмите, които вече работят в сектора, за да се приведат в съответствие с новите изисквания.
Политическа подкрепа
Гласуването показа широк консенсус - 134 депутати гласуваха «за», само 7 «против» и 42 се въздържаха. Това отразява общото разбиране, че България трябва да въведе европейската регулация MiCA навреме и да създаде правна сигурност за крипто индустрията.
Източници и контекст
Има достатъчно информация. Ето кратко резюме на български:
Закон за пазарите на криптоактиви - Гласуване от 20 юни 2025 г.
Какво се случи:
На 20 юни 2025 г. Народното събрание прие окончателно на второ четене Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) със значително мнозинство. Законът влезе в сила на 8 юли 2025 г.
Причини за законодателните промени:
Законът транспонира европейската регулация MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation) в българското законодателство. Целта е да се създаде ясна правна рамка за крипто индустрията - условия за публично предлагане на криптоактиви, лицензиране на издатели и доставчици на криптоуслуги, и държавен надзор.
Регулаторни органи:
- КФН - надзор над издатели на криптоактиви и доставчици на криптоуслуги
- БНБ - надзор над токени за електронни пари (стейбълкойни)
Преходен период:
Фирми, вписани в регистъра на НАП преди 30 декември 2024 г., имат срок до 1 юли 2026 г. да се приведат в съответствие.
Позиции:
Законопроектът беше приет с широка подкрепа (133 депутати на първо четене). Индустрията посрещна регулацията положително - "търси регулация, а не бяга от нея".
За гражданите:
КФН предупреди, че въпреки новата регулация, инвестициите в криптоактиви продължават да носят рискове.
Източници: